— Как върви производството? — попита Абан.
— Оръжията и броните за Копията на Избавителя са по план — каза Акас, като махна с ръка към платформите, отрупани с остриета за копия, щитове и пластини за брони. — Защитено стъкло, неразрушимо, доколкото можем да определим.
Абан кимна.
— А за моята Стотица?
Той използваше термина за стоте кха’шаруми, които му беше дал Ахман, но всъщност те бяха сто и двайсетима, допълнени от още близо хиляда чи’шаруми. Абан искаше всичките да ги екипира с най-доброто снаряжение, което може да се купи с пари.
Акас се почеса по четината.
— Имаше малко… забавяне.
Керан намръщено скръсти ръце, без дори да се налага Абан да му дава знак. Акас изобщо не беше глупак и веднага разбра смисъла на жеста. Той вдигна успокояващо ръце.
— Но имаме напредък! Елате да видите.
Той изтича до няколко платформи, отрупани с проблясващи като огледала щитове и остриета за копия. Избра едно от тях и го отнесе до ниската тежка наковалня.
— Защитено стъкло — каза Акас, като им показа острието, — посребрено, както пожелахте, за да се скрие същинската му природа от очите на случайни наблюдатели.
Абан кимна нетърпеливо. Не научаваше нищо ново.
— Защо тогава има забавяне?
— Посребряването размеква стъклото — каза Акас. — Наблюдавайте.
Той постави острието върху наковалнята и го пристегна с менгеме, за да не мърда. После взе един тежък чук с дълга три фута дръжка. Майсторът ковач замахна с отработена лекота, оставяйки тежестта и инерцията да свършат по-голямата част от работата, без да натоварва огромните си мускули. Чукът се стовари с трясък, който отекна в ковачниците, но Акас не се спря, а впрегна цялата си сила, за да нанесе още два удара.
— Истинска загуба е, че този мъж е станал кхафит — каза Керан. — Щях да го превърна във велик воин.
Абан кимна.
— Който нямаше да има нито броня, нито оръжия, които да размахва. В сказанията може и да се говори, че в ковачниците работят сакати, но това е работа за силни хора, която е доста ценена.
След третия удар Акас освободи острието и им го подаде за проверка. Абан и Керан го поднесоха под светлината и започнаха да го оглеждат.
— Ето — каза Керан, сочейки с пръст.
— Виждам го — отвърна Абан, докато се взираше в мъничката люспица в стъклото.
— Още десет такива удара и ще се образува пукнатина — каза Акас. — Дузина, и ще се счупи.
— И все пак е по-силно от обикновената стомана — рече Керан. — Всеки воин ще се радва да има такова оръжие.
— Може би — каза Абан, — но воините в моята Стотица не са какви да е. Те имат най-великия жив строеви офицер, най-богатия покровител и трябва да притежават съответното снаряжение.
Керан изсумтя.
— Няма да споря, макар че огледалният щит наистина има някои предимства пред чистото стъкло. Използвахме огледала, за да подкарваме вкупом алагаите в Лабиринта. Те лесно се заблуждават от собствените си отражения.
— Поне това е нещо — каза Абан, като погледна към Акас. — Но ти спомена за напредък?
Устните на Акас се разтеглиха в широка заговорническа усмивка.
— Позволих си волността да направя един комплект от новата сплав.
Новата сплав беше електрум, рядко срещана смесица от сребро и злато, която беше в ограничени количества и невъобразимо ценна. Избавителят вече беше конфискувал цялото известно количество и го беше предал на дамаджата. Абан си беше осигурил свой собствен източник и беше разпратил агенти в търсене на нов, но ако дамаджата го хванеше, че укрива свещения метал, щеше скъпо да плати.
— И? — попита Абан.
Акас извади изпод едно наметало острие за копие и щит. Те сияеха ярко като полирани огледала.
— Здрави са поне като защитеното стъкло. Нито едното, нито другото могат да се разтопят или счупят. Но новата сплав има… други свойства.
Устните на Абан потрепнаха в усмивка.
— Продължавай.
— Когато заредихме снаряжението, воините направиха някои поразителни открития — каза Акас. — Щитът не само блокира ударите на алагаите. Той ги поглъща. Воинът е ударен с всичка сила от опашката на каменен демон, но не помръдва и на сантиметър от мястото си.
Думите му накараха Керан рязко да извърне главата си към него.
— Зареди ли се, щитът не може да бъде доближен от алагай на разстояние от едно копие. Воинът трябва да го отмества настрани, за да нападне.