— Това е както силна страна, така и слабост — каза Керан, — щом човек трябва да се откаже от защитата си, за да нанесе удар.
— Може би — отвърна Акас, — но затова пък какъв удар! Копието пробива обвивката на каменния демон с такава лекота, сякаш влиза във вода. Наблюдавайте.
Той отнесе върха на копието при наковалнята, използва друго менгеме, за да го обездвижи във вертикална позиция, с върха надолу. Вдигна отново чука и удари с всички сили. Последва силен звън и Абан и Керан зяпнаха изумено при вида на потъналия с повече от инч в желязото връх. Акас удари отново и отново, и с всеки удар острието потъваше надолу като пирон в дърво. При четвъртия удар наковалнята се разцепи надве.
Керан отиде до наковалнята и докосна с благоговение пукнатия метал.
— Андрахът трябва да научи за това. Всеки воин трябва да бъде въоръжен с това. Шарак Ка ще бъде наша!
— Андрахът вече знае — излъга Абан, — Избавителят и дамаджата също. Ако животът ти е мил, Керан, няма да споменаваш на никого за това. Тази малка люспица метал, с която е покрито стъклото, струва повече от палата на дамаджи, а количеството, с което разполагаме, няма да стигне дори за малка част от силите ни.
Керан се умърлуши, което накара Абан да се усмихне.
— Но това не означава, че моят строеви офицер и най-верните ми лейтенанти няма да получат от тези оръжия.
Строевият офицер отвори уста, но от нея не излезе нито звук.
— Хайде, Керан — каза Абан. — Ако продължаваш да стоиш тук с отворена уста, ще закъснеем за срещата ни.
Строеви офицер Керан и Абан преминаха рамо до рамо през Новия пазар, огромен район в Дара на Еверам, решен да улови — и надмине — великолепието на Големия пазар на Красия.
И вече бяха постигнати някои големи успехи. Северняците не възприемаха добре Евджаха, но разбираха отлично търговията и в стотиците павилиони и сергии, подредени от двете страни на улиците, работеха и пазаруваха толкова чини, колкото бяха дал’тингите и кхафитите. Абан се чувстваше тук почти като у дома си, въпреки липсата на вездесъщите горещина и прах.
Евджахският закон нямаше почти никакво влияние в пазара. На всеки търговец, който гръмогласно хвалеше стоката си, имаше друг, който шепнешком предлагаше предмети и услуги, забранени от Евджаха или от даматите. Комар. Свинско месо. Коузи. Оръжия. Книги. Реликви отпреди Завръщането. Ако имаше пари да плати и знаеше кого да попита, човек можеше да намери всичко на пазара.
В повечето случаи беше позволено. Та нали най-големите консуматори на незаконни стоки бяха самите дамати и шаруми, а никой не би се осмелил да арестува тях. Жените и кхафитите нямаха техния късмет и понякога биваха порицавани и осъждани публично от даматите.
Висок почти два метра, въоръжен с копие, щит и Еверам знае още колко скрити оръжия, Керан въпреки това се чувстваше неудобно. Очите му шареха наоколо, сякаш очакваше всеки момент да попадне в засада.
— Изглеждаш ми изнервен, строеви офицер — каза Абан. — Как е възможно мъж, който се изправя без страх срещу алагаите в тъмнината, да се страхува да върви по улицата посред бял ден?
Керан се изплю на земята.
— Това място е същото като Лабиринта, който използваме, за да вкараме алагаите в капан.
— Така си е — засмя се Абан. — Пазарът е създаден, за да вкарва в капан кесиите с пари, а не демоните, но идеята е почти същата. Купувачите лесно намират пътя насам, но излизането е доста трудно. Улиците криволичат или свършват внезапно, а армиите от търговци са готови да връхлетят лековерните.
— В Лабиринта лесно можеш да разпознаеш врага си — каза Керан. — Мъжете са братя в нощта, а алагаите не ни предлагат дарове и лъжи. — Той се огледа предпазливо, като плъзна ръка към кесията си, сякаш искаше да се убеди, че все още е на мястото си. — Тук всеки ти е враг.
— Не и когато си с мен — каза Абан. — Тук аз съм едновременно андрах и Шарум Ка. Дори сега всички забелязват, че се движиш с мен. Ако се върнеш утре сам, всички ще се избият да спечелят благоволението ти с надеждата, че може да споменеш някоя добра дума за тях пред мен.
Керан отново се изплю.
— Имам си съпруги, които обикалят пазара вместо мен. Да си свършваме работата и да се махаме от тук.
— Скоро — отвърна Абан. — Знаеш какво се очаква от теб, нали?
Керан изсумтя.
— Пречупвам момчета и изграждам мъже от отломките им още отпреди да се родиш, кхафите. Остави на мен.