Ашан поклати глава.
— Грешиш, ако смяташ, че това може да стане, дамаджа.
— Такова бе желанието на Шар’Дама Ка — напомни му Иневера. — И ти се закле пред него и пред мен.
— Само ако той падне в битката по Новолуние пред очите на всички — каза Ашан, — а не ако бъде убит от зеленоземец на някакъв затънтен планински склон. Тронът принадлежи на Джаян или Асъм.
— Той ти каза, че синовете му не са готови за това бреме — рече Иневера. — Смяташ ли, че това се е променило през последните две седмици? Синовете ми са смели, но все още им липсва мъдрост. Заровете предсказаха, че в битката си за трона те ще разкъсат на парчета Дара на Еверам и ако някой от тях се изкачи по окървавените стъпала и седне на него, няма да стане от там при завръщането на баща му.
— Ако той се завърне — отбеляза Ашан.
— Ще се върне — каза Иневера. — Най-вероятно с цялото Ядро по петите му. Когато го направи, той ще се нуждае от всички армии на Ала и няма да разполага с време, нито ще има желание да убива сина си, за да си върне контрола над всичко.
— Това не ми харесва — рече Ашан. — Никога не съм копнял за власт.
— Това е иневера — каза му тя. — Предпочитанията ти нямат никакво значение и точно преклонението ти пред Еверам те прави най-подходящият за това човек.
— Говори бързо — каза Рена, когато Лийша я отведе настрани. — И без т’ва изгубих много време, докато ви чаках да се появите. Арлен е някъде там и трябва да го открия.
— Глупости дрънкаш — сопна ѝ се Лийша. — Не те познавам толкова добре, Рена Бейлс, но съм сигурна, че нямаше да ме чакаш и десет секунди, ако съпругът ти наистина беше изчезнал. Двамата с Арлен сте планирали това. Къде е той? Какво направи с Ахман?
— Лъжкиня ли ми викаш? — изръмжа Рена.
Веждите ѝ се сбърчиха и пръстите ѝ се свиха в юмруци.
Незнайно защо, избликът ѝ само засили увереността на Лийша. Тя се съмняваше, че жената наистина ще я удари, но в шепата си стискаше малко заслепяващ прах и щеше да го използва при нужда.
— Моля те — каза тя със спокоен глас. — Ако знаеш нещо, кажи ми. Кълна се в Създателя, че можеш да ми се довериш.
Думите ѝ като че ли накараха Рена да се поуспокои; тя отпусна ръце и ги протегна встрани с дланите нагоре.
— Претърси ме, но няма да намериш никакъв отговор.
— Рена — каза Лийша, като се опитваше да запази спокойствие, — знам, че не започнахме добре. Нямаш особени причини да ме харесваш, но това не е игра. Тайните ти застрашават живота на всички.
Рена се изсмя грубо.
— Я виж ти, нощта се оплаква, че е тъмно. — Тя блъсна с длан Лийша в гърдите, с което я принуди да отстъпи назад. — Твоята утроба носи бебето на демона от пустинята. Това не застрашава ли живота на всички?
Лийша усети как лицето ѝ изстива, но не можеше да позволи на мълчанието си да потвърди подозренията на Рена. Гласът ѝ се снижи до рязък шепот:
— Кой ти каза тази глупост?
— Ти — отвърна Рена. — Мога да чуя пърхането на пеперудени крила в царевично поле. Арлен също го може. И двамата чухме какво каза на Джардир. Ти носиш детето му и се каниш да прехвърлиш вината върху графа.
Това си беше чистата истина. Абсурдният план на майка ѝ, който Лийша толкова глупаво бе приела да осъществи. Едва ли измамата щеше да просъществува след раждането на детето, но поне щеше да разполага със седем месеца, за да се подготви — или да избяга и да се скрие — преди красиянците да дойдат да ѝ го отнемат.
— Това е още по-добра причина да разбера какво се е случило с Ахман — каза тя, мразейки умоляващата нотка, която се беше промъкнала в гласа ѝ.
— Ня’ам представа — отвърна Рена. — Вместо да си губиш времето тук, трябваше да го използваш за търсене.
Лийша кимна, признавайки се за победена.
— Моля те, не казвай на Тамос — рече тя. — Когато му дойде времето, аз ще му кажа, честна дума. Но не сега, не и когато половината красиянска армия е само на няколко мили от тук.
Рена изсумтя.
— Не си проста. Всъщност как билкарка като теб успя да забременее? Дори тъпият Танер знаеше да си го вади преди това.
Лийша наведе очи, неспособна да издържи напрегнатия поглед на Рена.
— И аз се питам същото. — Тя сви рамене. — Историята е пълна с хора, чиито родители са били по-умни от тях.
— Не те питам за историята — рече Рена. — Питам защо най-умната жена в Хралупата има цепеница вместо мозък. Никой ли не ти е казвал как се правят бебетата?
Лийша оголи зъби. Жената беше права, но нямаше право да я съди.