Керан изсумтя, наведе се напред, като извади един нож, и преряза въжетата им. Момчетата с пъшкане започнаха да масажират глезените и китките си, за да възстановят кръвообращението си. Шустен изглеждаше слаб и смирен, но в очите на Фахки проблесна неподчинение.
— Абан. — Той изплю на пода розовееща смесица от кръв и слюнка. После погледна към брат си. — Баща ни завижда, че се доказахме като по-добри и се издигнахме над него. Намерил е начин да подкупи дама’тинга, която да ни прати обратно в неговия свят на търговия и кхафити.
— Сега и вие сте кхафити — напомни им Абан.
— Ти ни отне черното с измама — изръмжа Фахки. — Ние все още сме шаруми в очите на Еверам, по-добри от всякаква кхафитска сган в Дара на Еверам.
Абан притисна длан към гърдите си.
— Аз съм ви отнел черното? Аз ли пъхнах чашите с коузи и заровете в ръцете ви? Аз ли съдрах робите от гърбовете ви? Вашите братя го направиха с удоволствие, за да си спасят задниците. Изгубихте положение заради собствената си глупост. Предупредих ви, че това може да се случи, ако продължите със заровете и пиенето. Черното не ви поставя над закона на Еверам.
Фахки завъртя очи.
— Че откога законът на Еверам те интересува, татко? Половината от състоянието ти е спечелено от коузи.
Абан се подсмихна.
— Не го отричам, но съм достатъчно умен, за да не проигравам печалбата си на зарове или да пия на публични места.
Той отиде с накуцване до третия стол в стаята, отпусна се в него и се взря в момчетата над гърбицата на патерицата си.
— А що се отнася до това, дали сте по-добри от кхафитите, скоро ще го проверим. Сега ще получите храна и ще бъдете оставени да се наспите. Утре сутринта ще получите копие и щит и ще се изправите срещу някой от моите кха’шаруми. Който и да е. Можете да си го изберете.
Фахки изсумтя.
— Ще го убия за по-малко време, отколкото ти беше необходимо да довлечеш дебелия си сакат труп до другия край на стаята, старче.
Керан издаде лаещ смях.
— Ако издържиш и пет минути, ще ти дам собствената си роба и доброто си име.
Думите му изтриха самодоволната усмивка от лицето на Фахки.
— Защо служиш на този кхафит, строеви офицер? Ти си обучавал самия Избавител. Петниш доброто си име всеки път когато изпълняваш заповед, дадена ти от по-нисш. Какво получи, за да продадеш честта си на един свинеядец?
Керан отиде до Фахки и се наведе ниско над него, сякаш за да му прошепне отговора. Глупакът Фахки се наведе напред, за да чуе по-добре.
Ударът на Керан го събори от стола на пода. Фахки се закашля и изплю кръв и парчета счупен зъб.
— Баща ти може да ти позволява да му говориш без капчица уважение… — каза Керан.
— Засега — намеси се Абан.
— Засега — съгласи се Керан. — Но както сам каза, аз съм строеви офицер на шарумите. Обучил съм безброй воини и всичките им умения са мои. Показал съм слънцето на милиони алагаи и не ти дължа никакви обяснения. За всяка обида по мой адрес, която изречеш, ще ти чупя по една кост.
Фахки го изгледа с омраза и Керан се усмихна.
— Да. Нападни ме. Виждам го в очите ти. Ела да ти видя куража. Абан има двама синове. Може би няма да усети липсата на единия.
— Честно казано, и двамата няма да ми липсват, ако проявят глупостта да те нападнат, офицер — каза Абан.
Фахки си пое дълбоко въздух, напрегна мускули, но остана да лежи на земята.
Абан кимна.
— Първата проява на мъдрост. Може би за теб все още има някаква надежда.
На следващия ден Фахки избра най-дребния и най-слабоват на вид кха’шарум. Кльощав и с очила, мъжът не изглеждаше достоен противник на младежа, който бе висок и едър като баща си.
Всички от клана Хаман бяха сбрани, за да гледат. Абан беше запълнил вътрешния кръг около бойците с жени, сестрите на Фахки, братовчедките му, лелите и останалите си съпруги. Кха’шарумите и чи’шарумите гледаха нетърпеливо, както и всички работници, на които Абан беше дал почивка, само и само за да унизи допълнително момчето.
Фахки кръжеше предпазливо, като въртеше копието по впечатляващ — и безсмислен — начин. Очилатият кха’шарум го наблюдаваше хладнокръвно, без да си прави труда да обикаля. Той беше от племето шарач и вместо копие носеше капан за алагаи. Дългият кух прът завършваше с плетена примка, която воинът затягаше чрез ръчка на дръжката.
Един продавач си проправяше път през тълпата и продаваше захаросани ядки.