Джардир беше най-великият жив майстор на шарусахк, но дори той едва бе успял да издържи срещу бойната техника на пар’чина. Срещу алагаите, с техните мощни тела и мънички мозъци, тя беше разрушителна.
— Мамиш, пар’чине! — извика Джардир. — Новите ти сили са те направили небрежен!
Синът на Джеф тъкмо беше сграбчил с две ръце челюстта на един алагай и я разчекваше. Демонът изпищя пронизително и се загърчи като обезумял, но не успя да се измъкне. Арлен погледна към Джардир и забеляза веселието в аурата му.
— И това ми го казва мъжът, който се крие зад защитното поле на Короната си. Като си починеш, ела да ми покажеш как се прави.
Джардир се засмя и разгърна робата си. Тялото на пар’чина беше слабо и възлесто като въже, пълна противоположност на обемистите мускули на Джардир, върху които Иневера бе изрисувала с нож своята картина. Той ограничи защитното поле на короната и се затича към мелето. Един полски демон се хвърли върху него, но красиянецът улови предните му крака и ги счупи с лекота. Хвърли го на земята, засили се със завъртане и изрита следващия демон в основата на черепа. Ударните защити върху петата му бяха достатъчни, за да пречупят гръбнака на чудовището и да го убият на място.
Останалите демони, чието лакомо настървение бе преминало в предпазлива агресия след битката им с пар’чина, го наобиколиха, като издаваха ниско, заплашително ръмжене. Джардир погледна към Арлен, който отстъпи назад, за да наблюдава. Защитите му за забрана сияеха ярко и Джардир можеше да види периферията на защитното поле, което формираха. То се простираше на няколко метра във всички посоки около пар’чина, като невидим мехур от непробиваемо стъкло.
Собствените му воини бяха готови да нарекат пар’чина Избавител в онази нощ в Лабиринта. Тогава Джардир си бе помислил, че причината за това бе единствено Копието на Каджи, но по всичко личеше, че пар’чинът бе предопределен за могъщество. Това беше иневера.
Което обаче не означаваше, че е Шар’Дама Ка. Пар’чинът се бе огънал на последната стъпка към могъществото, като бе отказал да поведе народа си. Имаше още много да учи.
— Наблюдавай, пар’чине — каза Джардир и изтанцува няколко стъпки, преди да заеме една от основните пози в дама шарусахк.
Вдъхна дълбоко, като попиваше всичко, което го заобикаляше, всичките си мисли и емоции, прегърна ги и ги остави да потънат надълбоко. Погледна към демоните със спокойствие и съсредоточеност, готов да действа на мига.
Свали гарда си, като се престори на разсеян, и алагаите захапаха стръвта. Кръгът около него изригна и всички полски демони се нахвърлиха едновременно върху него с прецизността на блъскащи се стражи.
Джардир не помръдваше краката си, а само се огъваше в кръста, гъвкав като палмов клон, докато избягваше атаките и отвръщаше да ударите. Рядко използваше нещо друго, освен ръцете си, за да пренасочи някой зъб или нокът, да отблъсне настрани главата или крайника на някой полски демон, достатъчно, за да им попречи да го докоснат. Съществата падаха по земята замаяни, но невредими.
— Ти биеш ли се, или само си играеш с тях? — попита пар’чинът.
— Преподавам, пар’чине — отвърна Джардир, — а ти ще постъпиш мъдро, ако се присъединиш към урока. Може и да си умел в магията, но даматите ще се присмеят на твоя шарусахк. В катакомбите под Шарик Хора не се изучават само догмите. Гайсахк си има своите достойнства, но трябва да научиш още доста неща.
Джардир изпрати вълна от енергия през Короната и отблъсна алагаите назад в гърчеща се купчина. Те бавно се надигнаха и започнаха отново да го обикалят с ръмжене.
Красиянецът махна с ръка на Арлен.
— Ела — рече той, докато заемаше нова поза. — Застани до мен и да започваме урока.
Пар’чинът се разтвори във въздуха и се появи до него в огледално копие на позата му. Джардир изсумтя одобрително.
— Ще се биеш, без да се разтваряш. Шарусахк представлява вечната борба за живот, пар’чине. Не можеш да го усъвършенстваш, ако не се страхуваш, че ще го загубиш.