Дори без Короната си, Джардир можеше да почувства могъществото на тези символи, но пар’чинът беше платил скъпо за тази сила. Той приличаше по-скоро на някой от свещените свитъци, отколкото на човек.
— Какво си направил със себе си, стари приятелю?
Не беше имал намерението да го произнесе на глас, но нещо го беше подтикнало да го направи.
— И след всичко, което направи, имаш дързостта да ме наричаш така? — рече пар’чинът. — Не го направих сам. Ти ми го причини.
— Аз? — попита Джардир. — Сам взех мастилото и обезобразих така тялото ти?
Пар’чинът поклати глава.
— Ти ме остави да умра в пустинята сам, без никакво оръжие или подкрепа, и знаеше, че никога няма да позволя на алагаите да ме вземат. Единственото, което ми бе оставил за защита, бе тялото ми.
Тези думи отговориха на всичките въпроси на Джардир за това, как пар’чинът бе успял да оцелее. Мисленият му взор видя как приятелят му, оставен сам в пустинята, изгорял от слънцето и окървавен, пребива до смърт алагаите с голи ръце.
Беше великолепно.
Евджахът забраняваше татуирането на плътта, но забраняваше и много други неща, които Джардир беше позволил в името на Шарак Ка. Той искаше да порицае пар’чина, но истината в думите на мъжа накара гърлото му да се свие.
Джардир потрепери, когато полъх на съмнение докосна центъра му. Нищо не се случваше без позволението на Еверам. Иневера беше, че пар’чинът бе оцелял и отново го беше срещнал. Заровете казваха, че всеки от тях би могъл да е Избавителят. Джардир беше посветил живота си, за да заслужи тази титла. Той се гордееше с постиженията си, но не можеше да отрече, че неговият аджин’пал, смелият чужденец, може да се е издигнал в очите на Еверам.
— Ти участва в ритуали, които не разбираш, пар’чине — каза красиянецът. — Домин Шарум се води до смърт и победата беше твоя. Защо не я прие и не зае мястото си начело на Първата война?
Пар’чинът въздъхна.
— Няма победа в смъртта ти, Ахман.
— Тогава признаваш, че аз съм Избавителят? — попита Джардир. — В такъв случай ми върни Копието и Короната, опри чело в пода и да приключваме. Всичко ще бъде простено и отново ще се изправим срещу Ний рамо до рамо.
Пар’чинът изсумтя. Остави кожената чанта на масата и бръкна вътре. Короната на Каджи сияеше дори в сгъстяващата се тъмнина, деветте ѝ диаманта проблясваха. Джардир не можеше да отрече копнежа, който тя събуждаше у него. Ако имаше здрави крака, за да се изправи, той щеше да се хвърли към нея и да я сграбчи.
— Короната е тук. — Пар’чинът я завъртя около показалеца си като някаква детска играчка. — Но Копието не е твое. Поне докато сам не реша да ти го дам. Скрито е на място, където никога не би го открил, дори краката ти да не бяха гипсирани.
— Свещените предмети са създадени един за друг — каза Джардир.
Пар’чинът отново въздъхна.
— Нищо свещено няма тук, Ахман. И преди съм ти казвал, че Раят е лъжа. Ти заплаши да ме убиеш заради думите ми, но това не ги прави по-лъжливи.
Джардир отвори уста, за да отговори, гневни думи напираха на устните му, но пар’чинът го възпря, като сграбчи здраво Короната и я вдигна над главата си. Защитите по кожата му запулсираха с мека светлина, а онези по Короната засияха.
— Това — каза пар’чинът, като имаше предвид Короната — представлява тънко парче, изрязано от черепа на мисловен демон, и девет рога, облечени в защитна сплав от сребро и злато и активирани от диамантите. Това е шедьовър на защитното изкуство, но нищо повече. — Той се усмихна. — Почти същото като обицата ти.
Джардир вдигна ръка към ухото си, където някога се бе намирала сватбената му обица.
— Да не би да възнамеряваш да откраднеш и първата ми съпруга заедно с трона ми?
Пар’чинът се разсмя — най-искреният звук, който Джардир бе чувал от години. Не можеше да отрече, че този звук му беше липсвал.
— Не съм сигурен кое от двете ще е по-голямото бреме — каза той. — Не ги искам. Имам си съпруга, а за моя народ това е повече от достатъчно.
Джардир усети как устните му неволно се разтягат в усмивка.
— Добрата дживах ка е едновременно подкрепа и бреме, пар’чине. Те ни подтикват да бъдем по-добри мъже, а това винаги е било свързано с усилия.
Пар’чинът кимна.
— Правдиви думи.