Той се забърза към своята кабина и събра вързопа си с провизии, които вече бяха вързани една за друга; след това се покатери на покрива.
От дънера на дървото се беше развило едно въже и сега висеше през петдесетте метра до Белт, а краят му се удряше във въртящите се в орбита кабини. По въжето уверено започна да слиза някакъв човек, клатейки се във въздуха; беше покрит с белези, стар и мускулест, сам превърнал се почти в част от дървото. Без да обръща внимание на наблюдаващия го Рийз, мъжът се спусна без каквото и да е колебание през празния въздух към една от кабините и взе да се придвижва из Белт.
Рийз се придържаше към покрива си с една ръка. Въртенето на Белт отнасяше кабината му все по-близо до веещото се въже на дървото; когато то стигна на един метър от него, той се вкопчи в него и без да се колебае, се отлепи от Белт и запълзя нагоре.
Както винаги преди започването на следващата смяна, барът на началника на снабдяването беше претъпкан с хора. Палис зачака отвън, наблюдавайки как тръбите и приличащите на кутийки кабини на Белт се въртят около звездното ядро. Най-накрая Шийн се появи с две сфери за алкохол в ръце.
Двамата се понесоха към относителното уединение на едно дълго пространство от тръби и мълчаливо пийнаха от сферите си. Погледите им се срещнаха за миг. Палис отклони своя с известно объркване – после пък се почувства смутен от това.
По Кокалите да върви всичко. Миналото си беше отишло.
Той сръбна от питието си и се опита да не направи гримаса.
– Мисля, че това нещо става все по-хубаво – обади се той най-накрая.
Веждите ѝ леко се повдигнаха.
– Съжалявам, че не можем да постигнем нещо по-добро. Без съмнение твоят вкус е малко по-рафиниран.
Палис усети как от гърлото му се изплъзва въздишка.
– По Кокалите, Шийн, хайде да не вадим шпагите. Да, Рафт разполага с машина за алкохол. Да, онова, което тя произвежда, е хиляди пъти по-фино от тая преработена пикня. И това за никого не е тайна. Но течността, която пием в момента, наистина е малко по-добра, отколкото беше преди. Нали така? А сега можем ли да се захванем с нашата работа?
Тя сви рамене с безразличие и отпи от сферата си. Палис наблюдаваше как разсеяната светлина се преплита в косата ѝ и привличането, което изпитваше към нея, отново го завладя. Проклятие, трябваше да се издигне над всичко това. Вероятно бяха изминали не по-малко от пет хиляди смени от времето, когато бяха спали заедно, когато крайниците им се бяха преплитали в нейната спална мрежа, докато Белт тихо се бе въртял около звездата си...
Бяха го направили само веднъж, просто две уморени човешки същества, които заедно се бяха поддали на момента. А сега това само пречеше на работата им. Всъщност той подозираше, че миньорите я използваха като фронт за преговори с него, защото знаеха какво влияние му оказва Шийн. Играта беше загрубяла. И ставаше все по-груба...
Палис се опита да се съсредоточи върху онова, което казваше тя:
– ...Така че продукцията ни намаля. Не можем да изпълним доставката. Горд казва, че ще минат не по-малко от петдесет смени, преди онази леярна отново да заработи пълноценно. Така стоят нещата. – Шийн замълча и се вторачи в него предизвикателно.
Погледът му се отклони от лицето ѝ и започна да обикаля разсеяно Белт. Сред веригата от кабини порутената леярна приличаше на овъглена, спаружена рана. Той се опита за момент да си представи гледката там вътре по време на аварията – как стените се изтърбушват, как от черпаците се излива разтопено желязо...
Палис потрепера.
– Съжалявам, Шийн – каза бавно той, – Наистина съжалявам. Но...
– Но няма да ни оставиш пълната такса – прекъсна го тя кисело.
– Проклятие, не съм аз този, който определя правилата. Там горе съм докарал цяло дърво със стока; готов съм да ви дам толкова, за колкото можете да се разплатите в желязо, при договорен курс на размяната.
Тя просъска със стиснати зъби, забила поглед в питието си:
– Палис, мразя да прося. Представа си нямаш колко мразя да прося. Но ние имаме нужда от тази доставка. От крановете ни тече отпадъчна вода; наоколо е пълно с болни и умиращи...
Той изпи последната глътка от питието си.
– Остави това, Шийн – прекъсна я той и думите му прозвучаха по-грубо, отколкото беше възнамерявал.
Жената вдигна глава и го фиксира с очи, които се бяха свили до цепнатини.
– Човече от Рафт, вие се нуждаете от нашия метал. Не забравяй това.
Палис си пое дълбоко въздух.
– Шийн, имаме си и друг източник. Знаеш го много добре. Предишният Екипаж откри две звездни ядра в правилни кръгли орбити около Сърцевината...
Тя се изсмя тихо.
– А ти знаеш, че другата мина вече не произвежда нищо. Нали, Палис? Все още не ни е известно какво ѝ се е случило, но дотолкова имаме информация. Тъй че хайде да не си играем разни игрички.