Внимателно, като придвижваше само едната си ръка, а после и другата, Рийз се пусна от телескопа. Когато въжето пое тежестта му, той бавно се понесе към единия край на залата... но твърде бавно, за да окаже някакво влияние скоростта му. Започна по-енергично да придвижва ръцете си една по една по въжето.
Когато до вратата бяха останали само няколко стъпки, въжето се откъсна от мястото, където беше захванато и започна да се вее във въздуха.
Рийз задращи по повърхността на стената, след което се блъсна във вратата. Щом стигна до твърдата ѝ сигурност, той си пое няколко пъти дъх, при което усети силни болки в ръцете и краката.
Животното отново излезе от океана си; гърчещото му се лице пак се надвеси над Моста.
Рийз се опита да надвика стоновете на пътниците.
– Рох! Рох, чуваш ли ме? Миньор Рох!
Най-сетне широкото, разбито лице на Рох се появи изпод масата натръшкани хора в единия край на цилиндричната зала.
– Рох, можеш ли да се качиш дотук?
Рох се огледа, за да види въжетата, които висяха по стените. След това се ухили. Започна да ходи по хората около себе си, като набиваше главите и крайниците им още по-дълбоко в мелето; после с животинска грациозност запълзя нагоре по въжетата, захванати за големите прозорци. Когато някое въже се скъсваше, той скачаше веднага на друго, след това на трето и така нататък; докато накрая стигна при Рийз до вратата.
– Виждаш ли? – попита той Рийз. – Цялата тежка работа при условията на пет гравитационни единици в крайна сметка е от някаква полза...
– Рох, трябва ми помощта ти. Слушай сега...
Една от машините за провизии беше монтирана точно от вътрешната страна на вратата на Моста и Рийз благодари на Бога, че коридорите бяха толкова непредвидено тесни. Само малко по-голямо да беше пространството и голямото нещо щеше да се понесе към една от крайните зали на Моста, а Рийз се съмняваше, че дори Рох може да вдигне няколко тона в условията на толкова много гравитационни единици, за да ги отнесе до средата на кораба.
Мостът отново се разтресе.
Когато Рийз обясни каква е идеята му, Рох се ухили, очите му станаха още по-широки и демонични – по дяволите, на тоя човек всичко това дори му харесваше – и преди Рийз да успее да го спре, той трясна с отворената си длан контролното табло на вратата.
Тя се плъзна настрани и се отвори. Въздухът отвън беше плътен, горещ и прелиташе с невероятна скорост; разликата в налягането издърпа като някаква огромна ръка Рийз и го метна към страничната част на машината за провизии.
Отворената врата представляваше един квадратен отрязък от хаоса с дължина на страната около три метра, който беше абсолютно запълнен от гърчещото се лице на гравитационното животно. Едно пипало с дължина повече от километър се виеше из въздуха; Рийз усети как корабът потрепери, когато то се приближи. Само леко докосване от страна на това чудо и старият кораб щеше да бъде смазан като скитер...
Рох се промъкна покрай машината за провизии, отдалечавайки се от вратата, така че сега се намираше между машината и външната стена на Обсерваторията.
Рийз погледна към основата на машината; тя беше захваната за палубата на Моста чрез груби метални нитове с големината на юмрук.
– Проклятие – извика той над рева на вятъра. – Рох, помогни ми да намерим инструменти, които можем да ползваме, нещо като лостове...
– Няма време за това, човече от Рафт. – Гласът на Рох беше напрегнат, както бе звучал, когато навремето огромният мъж беше станал на крака под натиска на пет гравитационни единици при звездното ядро. Рийз вдигна поглед стъписан.
Рох беше облегнал гърба си на машината за провизии, а краката му бяха опрени в стената на Обсерваторията; той просто се опитваше да избута машината. Мускулите на краката му изпъкнаха, а по челото и гърдите му се появиха много капчици пот.
– Рох, ти си луд! Това е невъзможно...
Единият от нитовете проскърца; из завихрения въздух полетяха парчета ръждиво желязо.
Рох беше вперил изпъкналите си очи в тези на Рийз. Мускулите на врата му сякаш се бяха струпали около все по-широката му усмивка, а езикът му се бе показал тъмночервен през наранените му устни.
Тогава се предаде още един нит – пропукването му приличаше на кратка експлозия.
Малко със закъснение, Рийз постави ръцете си върху машината, застопори крака на ръба между стената и пода и започна да бута заедно с Рох, докато вените по ръцете му не заприличаха на въжета.