Рийз се събуди, след като беше поспал удобно в гнездото си от листа. Палис се бе надвесил над него на фона на едно ясно небе.
– Нова смяна – каза рязко пилотът. – Всички ни очаква тежка работа: приземяване, разтоварване и...
– Приземяване? – Рийз разтърси глава, за да прогони съня. – Значи сме пристигнали?
Палис се ухили.
– Е, не личи ли по всичко?
Той се дръпна настрани. Зад него Рафт се издигаше огромен в небето.
3.
Холербах вдигна глава от отчета на лабораторията с всезнаещ поглед. После свали очилата си, постави ги върху бюрото пред себе си и започна методично да масажира челото си между очите.
– О, моля те, седни, Мит – каза той изтощено.
Капитан Мит продължи да крачи напред-назад из кабинета. Лицето му представляваше кладенец, пълен с гняв, под прикритието на черната му брада, а масивния му корем се тресеше пред него. Холербах забеляза, че гащеризонът на Мит е протрит около подгъва и че дори златните офицерски нашивки по яката му изглеждат потъмнели.
– Да седна ли? Как, по дяволите, мога да седна? Предполагам знаеш, че целият Рафт чака на мен.
Холербах изсумтя вътрешно.
– Разбира се, но...
Мит взе един планетарий от разхвърляната лавица и го размаха към Холербах.
– И докато вие, учените, се лигавите тук вътре, моите хора боледуват и измират...
– О, по Кокалите, Мит, спести ми тази престорена загриженост! – Холербах издаде напред челюстта си. – Баща ти беше същият. Само приказки, от които нямаше абсолютно никаква полза.
Мит отвори уста в пълен кръг.
– Слушай сега, Холербах...
– Лабораторните тестове отнемат време. Оборудването, с което работим, е стотици хиляди смени старо, не забравяй това. Правим каквото е по силите ни и никакви гръмки заплахи в Мъглявината няма да ускорят работата ни. И, моля те, остави този планетарий, ако нямаш нищо против.
Мит погледна към прашния инструмент.
– Защо пък да го оставя, стар дърдорко такъв?
– Защото е единствен в цялата вселена. И никой не знае как да го поправи. Ти си стар дърдорко.
Мит изръмжа, след което дрезгаво се изсмя.
– Добре, добре. – Той постави планетария обратно на лавицата и придърпа един стол с твърда облегалка до бюрото. Седна с увиснало между коленете шкембе и вдигна разтревожения си поглед към Холербах. – Слушай, учен такъв, няма смисъл да се дърлим. Трябва да разбереш колко съм притеснен и колко са изплашени всички от екипажа.
Холербах разтвори ръце върху плота на бюрото; по тях се виждаха светлокафявите петна на кожното му заболяване.
– Разбира се, капитане. – Той превъртя древните си очила в ръцете си и въздъхна. – Виж какво, не е необходимо да изчакваме резултатите от лабораторните изследвания. Много добре знам какво ще открием.
Мит разтвори ръце, с длани обърнати нагоре.
– Какво?
– Страдаме от недостиг на белтъчини и витамини. Особено децата. Това ги поразява в костите, кожата и с нарушения на растежа, които са толкова древни, че в медицинските разпечатки от Кораба дори не се споменава за тях. – Ученият се замисли за собственото си внуче, което още нямаше и четири хиляди смени; когато Холербах взимаше слабичките му малки крачета в ръцете си, той усещаше как костите се огъват... – Така. Смятаме, че в хранителните преработватели няма нищо нередно.
Мит изръмжа.
– Откъде сте толкова сигурни?
Холербах отново разтри очите си.
– Аз, разбира се, не съм сигурен – отвърна той раздразнено. – Слушай, Мит, просто разсъждавам. Можеш или да ме изслушаш, или да изчакаш резултатите от лабораторните изследвания.
Мит се облегна назад и вдигна дланите си нагоре.
– Добре, добре. Продължавай.
– От цялото оборудване на Рафт най-големи познания по необходимост имаме за преработвателите. В момента правим щателни изследвания на добичетата; но не очаквам да открием нещо нередно.
– Ами каква е причината тогава?
Холербах се измъкна от креслото с познатото усещане за прищракване в дясното бедро. Той отиде до отворената врата на кабинета си и надникна навън.
– Не е ли очевидно? Мит, когато бях дете, това небе беше синьо като очите на бебе. Сега съществуват деца и дори възрастни, които не знаят как изглежда синият цвят. Проклетата Мъглявина вече е станала съвсем негодна. Преработвателите се хранят с органични съединения в атмосферата на Мъглявината – а, разбира се, и с носени от въздуха растения и животни. Мит, цялата работа се състои в това, че като влиза боклук и боклук излиза. Машините не могат да правят чудеса. Няма как да произвеждат прилична храна от оная тиня там. И точно в това е проблемът.