Зад гърба му Мит остана безмълвен дълго време. Накрая попита:
– Какво можем да направим?
– Представа си нямам – отвърна малко грубичко Холербах. – Ти си капитанът.
Мит стана от креслото си и тромаво се приближи към Холербах; старият учен почувства горещия му дъх във врата си, а в същото време усети и притеглянето от мощния корем на капитана.
– По дяволите, престани да се заяждаш. Не мога да разбера какво трябва да кажа на екипажа си.
Изведнъж Холербах се почувства много изморен. Той протегна едната си ръка към касата на вратата и му се прииска столът му да не беше толкова далеч от него.
– Кажи им да не губят надежда – каза тихо той. – Кажи им, че правим всичко, което знаем как да правим.
Или пък не им казвай нищо. Както сметнеш за най-добре.
Мит се замисли.
– Разбира се, не всичките ви резултати са пристигнали. – В гласа му се долавяше нотка на надежда. – А освен това не сте завършили и основния преглед на онази машина, нали?
Холербах поклати глава със затворени очи.
– Не, не сме свършили с основния преглед.
– Значи е възможно в крайна сметка да се окаже, че нещо не е наред с машините. – Мит го потупа по рамото с разтворена длан. – Добре, Холербах. Благодаря. Моля те, дръж ме в течение.
Холербах се стегна.
– Разбира се.
Холербах наблюдаваше как Мит се отдалечава по палубата с полюляващо се шкембе. Капитанът не беше от най-умните – но беше добър човек. Не толкова, колкото баща си, може би, но много по-добър от някои от тези, които сега настояваха той да бъде сменен.
Може би един жизнерадостен палячо беше най-подходящ за Рафт при сегашното положение на нещата там. Някой, който да поддържа духа им, докато въздухът се превръщаше в отрова...
Ученият се присмя на себе си; я стига, Холербах; ти наистина си на път да се превърнеш в стар дърдорко.
Той усети как кожата по плешивото му теме настръхва; вдигна поглед към небето. Звездата над главата му представляваше една горяща точка, чиято сложна орбита я приближаваше все повече към траекторията на Рафт. Достатъчно близо, за да ти изгори кожата, а? Холербах не помнеше някоя звезда преди това да е била допускана толкова застрашително близо; Рафт отдавна трябваше да е преместен. Крайно време беше да разбере какво кроят навигаторът Сипс и момчетата му. Въобще не можеше да си представи каква игра играят.
Сега над него премина някаква сянка и той различи силуета на дърво, което величествено се въртеше високо над Рафт. Това трябва да бе Палис, който се завръщаше от Белт. Още един добър човек – Палис... един от малцината останали.
Ученият свали поглед, защото очите бяха започнали да го болят и разгледа пластините на палубата под краката си. Помисли си за човешките животи, преминали в поддържането на този малък метален остров, който се носеше из въздуха толкова дълго. И само до това ли трябваше да се стигне, няколко навъсени и мрачни последни поколения, които в крайна сметка да се предадат на отровения въздух?
Може би беше по-добре да не преместват Рафт и той да си остане под оная звезда. Нека всичко да избухне в един последен пламък на човешката слава...
– Сър? – Грийе, един от неговите помощници, стоеше пред него; дребничкият закръглен мъж нервно му подаде измачкан лист хартия. – Завършихме още един от опитите.
Значи му предстоеше още работа.
– Добре де, човече, недей да стърчиш така; дори от теб да няма никаква полза, да не мислиш, че си за украса. Донеси това вътре и ми кажи какво пише в него.
И Холербах се обърна, за да го поведе към кабинета си.
Рафт се беше уголемявал в небето, докато не блокира половината Мъглявина. Една звезда висеше неподвижно във въздуха над Рафт, турбулентно кълбо от жълти пламъци с ширина около километър и половина, а Рафт хвърляше разширяваща се сянка през десетки километри прашен въздух.
Под напътствията на Палис, Рийз и Гоувър напълниха горивните гърнета и си проправиха път към повърхността на дървото, където се заеха да размахват огромни, леки одеяла срещу носещия се на талази пушек. Палис критично разгледа покривалото от дим; винаги недоволен, той се тросна и изръмжа на момчетата. Спокойно и сигурно обаче, изкачването на дървото през Мъглявината се превърна в бавно изминавана крива към периферията на Рафт.
Докато работеше, Рийз с риск да си навлече гнева на Палис, се опита да огледа по-важните особености на Рафт. Отдолу той приличаше на назъбен диск с диаметър около осемстотин метра; метални пластини разпръскваха отблясъците от звездите, а от множество цепнатини по палубата изтичаше светлина. Докато дървото се изкачваше към периферията, Рафт се смали до елипса, съставена от различни парчета; Рийз виждаше обгорелите белези от запояването около ръбовете на най-близките пластини, а когато погледът му проследи подобната на таван повърхност, пластините се превърнаха в нещо мъгляво, като далечната страна на диска се сля с хоризонта.