Най-накрая със силна струя въздух дървото се издигна над периферията и горната повърхност на Рафт започна да се открива пред погледа на Рийз. Той се усети привлечен против волята си към периферията на дървото; зарови ръце в листака и се вторачи със зяпнала уста, когато го заля поток от цветове, шум и движение.
Рафт представляваше една огромна чиния, препълнена догоре с живот. По повърхността ѝ бяха разпръснати светлинни петна като пърлена захар по сладкарски изделия. Палубата беше покрита със сгради с всевъзможни форма и размер, изградени от дървени плоскости или вълниста ламарина, разбъркани като детски играчки. Навсякъде по периферията се извисяваха машини два пъти по-високи от човека, които приличаха на безмълвни пазачи; а в сърцето на Рафт се намираше един огромен сребърен цилиндър, заседнал като уловен в мрежа кит сред подобните на кутии конструкции.
Силна смесица от миризми порази сетивата на Рийз – остър мирис на озон от машините по периферията, както и от другите работилници и фабрики, дим от изгоряло дърво, излизащ от хилядите комини, повеят на екзотични готварски аромати от колибите.
А хората – повече, отколкото Рийз можеше да преброи, толкова много, че населението на Белт съвсем спокойно би се загубило сред тях – хората се разхождаха из Рафт на огромни потоци, а тук-там групички от припкащи деца избухваха в писъци от смях.
Той различи някакви здрави пирамиди, които бяха закрепени на палубата и стигаха едва до средата на човешки ръст. Рийз примижа, за да огледа палубата; пирамидите бяха разхвърляни навсякъде. Той видя как мъж и жена бяха спрели до една от пирамидите, увлечени в спокоен разговор, а мъжът стържеше по металния конус с крак; на друго място пък групичка деца се гонеха сред серия пирамиди по правилата на някаква сложна гоненица.
А от всяка пирамида право нагоре се извисяваше по един кабел; Рийз извърна лице, за да проследи линията от кабели и зяпна.
За всеки кабел беше завързан по един дънер на дърво.
За Рийз и едно летящо дърво си беше чудо на чудесата. Сега, над Рафт, той беше изправен пред доста солидна гора. Всеки привързан кабел беше вертикален и доста опънат и Рийз почти усещаше напрягането на впрегнатите дървета при съпротивата им срещу притеглянето на Сърцевината. Светлината на Мъглявината се филтрираше при преминаването си през въртящите се редици от дървета и така палубата на Рафт беше потопена в мека светлина; танцуващи около гората скитери придаваха на светлината пастелнорозов оттенък.
Дървото на Рийз продължи да се издига, докато стигна до най-високия пласт на гората. От пейзаж Рафт се превърна в едни остров сред въздуха, обграден от корона от обилен, променящ се листак. Небето над Рийз изглеждаше по-тъмно от обикновено и той усети, че виси на самия край на Мъглявината, а като погледна надолу, видя мъглите, обгърнали Сърцевината; и в цялата тази вселена от въздух единственият знак за човешко присъствие беше Рафт – парче желязо, простиращо се сред много километри въздух.
Рийз усети тежка ръка върху рамото си. Стресна се. Над него стоеше Палис, а покривалото от пушек беше нещо като екран, на фона на който се открояваше суровото му лице.
– Какво има? – изръмжа той. – Никога ли не си виждал няколко хиляди дървета преди?
Рийз усети как се изчервява.
– Аз...
През белезите си обаче, Палис се усмихваше.
– Виж какво, много добре те разбирам. Повечето хора го приемат като нещо дадено. Но всеки път, когато го видя от външната му страна, ме побиват леки тръпки.
В главата на Рийз се надпреварваха хиляди въпроси. Какво ли беше усещането да се разхождаш по онази повърхност? Как ли са успели да построят Рафт, висящ в пустотата над Сърцевината?
Ала сега не беше време за това; трябваше да се върши работа. Той стана на крака и уви пръстите на краката си около клоните като дългогодишен специалист по дърветата.
– А сега, миньоре – каза Палис, – хайде да си караме дървото. Трябва да се спуснем обратно в онази гора. Да накараме гърнетата да затрещят от огъня; искам толкова гъсто покривало, че да мога да се разхождам по него. Разбрано?
Най-сетне Палис май остана доволен от положението на дървото над Рафт.
– Добре, момчета. Сега!
Гоувър и Рийз търчаха около горивните гърнета и пъхаха в пламъците цели наръчи влажна дървесина. Към покривалото над главите им полетяха кълба дим. Докато работеше, Гоувър кашляше и ругаеше; Рийз скоро усети, че очите му сълзят, а пълният със сажди пушек дразнеше гърлото му.