Дървото се наклони под тях – като това за малко да накара Рийз да падне сред листата, – след което започна да се отделя от покривалото си от пушек. Рийз огледа небето: падащите звезди минаваха наоколо осезаемо побавно, отколкото преди; той предположи, че дървото е загубило поне една трета от въртящия си момент в опитите си да избяга от тъмнината на пушека.
Палис изтича до дънера и откачи един доста дълъг кабел. Той провря врата и раменете си през листата и започна да го развива; Рийз виждаше как Палис борави с кабела, за да не се закачи той по другите дървета.
Най-после дървото започна да се хлъзга през най-външните слоеве на гората. Рийз се взираше в дърветата, покрай които минаваха, а всяко от тях бавно се въртеше и опъваше достолепно кабела, за който беше завързано. Тук-там момчето забелязваше мъже и жени, които пълзяха сред листака; те махаха на Палис и викаха нещо с едва доловими гласове.
Когато дървото навлезе в тъмнината на гората, Рийз усети колко е несигурно. Листата му се въртяха във всички посоки, докато се опитваше да възприеме неравномерните петна светлина, които играеха по короната му. Най-накрая то забави ход, което си беше нещо като върхово постижение и въртенето му се забави; с едно леко подскачане дървото се издигна на няколко метра, след което внезапно спря. Кабелът, прикрепен към дънера му, вече беше достатъчно опънат; той потрепваше и се извиваше във въздуха, докато удържаше дървото. Рийз проследи линията на кабела; както беше очаквал, далечният му край стигаше до палубата на Рафт, а двама мъже го прикрепяха здраво към една от пирамидите, висока до средата на човешки ръст.
Рийз падна на колене и докосна познатата дървесина. През добре оформения клон се надпреварваха сокове, които караха повърхността му да потръпва като кожа; момчето усещаше възбудата на дървото в опитите му да се измъкне от този капан и почувства как в стомаха му се надига странна симпатия.
Палис провери за последен път дървото, след което направи с бързи крачки една обиколка около дървената платформа, за да провери дали всички проблясващи гърнета са угасени. Накрая се върна до дънера и от една кухина в дървесината извади вързоп с документи. Той приклекна и се плъзна през листака с леко шумолене, след което промуши главата си обратно. Огледа се наоколо, докато забеляза Рийз.
– Няма ли да дойдеш, момко? Няма кой знае какъв смисъл да стоиш тук, да знаеш. Старото момиче няма да пътува наникъде поне няколко поредни смени. Хайде, идвай; недей да задържаш Гоувър, защото му се яде.
Рийз тръгна с колебание към дънера. Палис се спусна надолу първи. Когато той вече беше изчезнал, Гоувър просъска:
– Много си далеч от дома си, минен плъх такъв. Само помни, че тук нищо не е твое. Нищо. – И чиракът се промуши през паравана от листа.
Рийз го последва с разтуптяно сърце.
Като три водни капки, те се плъзнаха надолу по кабела си през ухаещата тъмнина на гората.
Рийз напредваше надолу по тънкия кабел ръка по ръка. Отначало спускането беше лесно, но постепенно полето на разсеяна гравитация започна да дърпа краката му. Палис и Гоувър го чакаха в долната част на кабела и гледаха нагоре към него; той се завъртя, когато му останаха още няколко стъпки, като избягваше наклонените страни на закотвящия конус, след което тупна леко на палубата.
Към тях се приближи някакъв мъж, който носеше със себе си листове, захванати с щипка. Беше много едър, а черните му коса и брада просто прикриваха една маска от белези, които бяха още по-гъсти и от тези на Палис. Върху раменете на гащеризона му беше пришит красив черен ширит. Той се намръщи, когато видя Рийз; момчето потръпна от силата на погледа на огромния мъж.
– Добре дошъл вкъщи, Палис – поздрави мъжът със сериозен тон. – Макар че още оттук се вижда, че си върнал обратно и половината си товар.
– Не съвсем, Декър – отвърна хладно Палис и му подаде приготвените документи. Двамата мъже започнаха да се съвещават тайно, докато преглеждаха списъците, които беше донесъл Палис. Гоувър нетърпеливо стържеше с крак палубата и триеше нос с опакото на ръката си.
А Рийз се взираше с широко отворени очи.
Палубата под краката му се губеше в далечината сред гъста мрежа от кабели на разстояние, което едва различаваше. Той виждаше хора и сгради, ангажирани на големи купчини живот и дейност; главата му сякаш се замая от мащаба на всичко това и за миг му се прищя да си е обратно в утешаващите ограничения на Белт.
Момчето поклати глава, за да се отърси от главозамайването си. Опита да се съсредоточи върху нещата непосредствено до себе си: лекото притегляне на гравитацията, проблясващата повърхност под краката му. Потропа с крак по палубата, просто за да провери какво има под повърхността. Чу се тих, звънтящ звук.