Ядрото на звездата вероятно вече беше изстинало чак до центъра си, но Рийз обичаше да си представя, че усеща едва доловимо топлинно излъчване от повърхността, последния призрак на звезден огън...
Тишината беше прорязана от някакво виене, далеч над него. Нещо проблясващо се стрелна надолу през въздуха и се удари в ръждата на метър от креслото на Рийз, като причини лек трус. Образува се малък кратер с диаметър около сантиметър; струйка дим се мъчеше да се издигне, въпреки притеглянето на звездата.
Сега през въздуха започнаха да съскат нови и нови малки снаряди; звездата зазвънтя от ударите.
Дъжд. Преобразуван от падането си през гравитационна яма от пет гравитационни единици в градушка от димящи куршуми.
Рийз изруга и посегна към контролното табло. Креслото се търколи напред, а всяка издатина и долчинка наоколо го оставяха без въздух. Той все още беше на няколко метра от най-близкия вход на миньорската фабрика. Как можа да бъде толкова небрежен и да се приземи на повърхността – сам, – когато съществуваше опасност от дъжд? Пороят ставаше все по-плътен и биеше по повърхността навсякъде около него. Той се сви, прикован за креслото си, в очакване дъждът да застигне главата и откритите му ръце.
Отворът на миньорската фабрика беше един дълъг правоъгълник, изрязан в ръждата. Креслото му се търкаляше убийствено бавно надолу по лекия наклон към вътрешността на звездата. Най-сетне покривът на фабриката се хлъзна над главата му; отделен на безопасно разстояние, дъждът пълзеше по ръждата.
След като остана неподвижен няколко минути, за да даде възможност на туптящото си сърце да се успокои, Рийз продължи да се придвижва надолу по слабия, криволичещ наклон; светлината на Мъглявината се отдалечи, за да бъде заменена от белите проблясъци на редица равномерно подредени лампи. Рийз се беше вторачил в тях, докато минаваше отдолу. Никой не знаеше на какъв принцип работеха глобусчетата с големина на юмрук. Очевидно лампите бяха блещукали тук, без да ги поддържа който и да било, векове наред – поне повечето от тях; тук-там редицата беше прекъсната от тъмнината на някоя отказала да работи лампа. Рийз минаваше през тъмните места потръпвайки; както винаги умът му се втурна напред през годините към едно бъдеще, когато на миньорите щеше да им се наложи да работят без присъствието на древните лампи.
След като измина петдесет метра от галерията – една трета от пътя по обиколката на звездата – светлината на Мъглявината и шумът от дъжда изчезнаха напълно. Рийз стигна до обширно, цилиндрично помещение, чийто покрив се намираше на около десет метра под повърхността на звездата. На светлината от лампите проблясваха стени от неръждаем метал. Това беше входът към същинската част на мината; стените на помещението бяха пробити от отворите на пет кръгли галерии, които водеха към сърцето на звездата. Къртиците – копаещите машини – режеха и пречистваха метала в галериите, като го връщаха на повърхността под формата на буци руда, които можеха да се обработват.
Истинската функция на хората тук долу беше да подпомагат ограничените възможности на машините за копаене при вземането на решение – да нагаждат нормите им може би или пък да насочват дълбаенето на нови галерии около развалените колички. Малцина бяха хората, способни на нещо повече... макар че някои миньори, като Рох например, бяха пълни с пиянски истории за геройските си подвизи при тези екстремни гравитационни условия.
От едната галерия долиташе тътнещ, стържещ звук. Рийз обърна креслото. След няколко минути в светлината на залата навлезе тъпа муцуна и с болезнено бавни движения една от машините, които миньорите наричаха Къртици, си проправи път през края на тунела.
Къртицата представляваше цилиндър от матов метал с дължина от около пет метра. Движеше се с помощта на шест широки гуми. Муцуната на Къртицата беше покрита с режещи приспособления и щипки, подобни на ръце, които разработваха желязото на звездата. Към задната част на машината беше прикрепен широк кош, който съдържаше няколко буци прясно отрязано желязо.
Рийз каза рязко:
– Състояние!
Къртицата се придвижи още малко напред и спря. Отговори по начина, по който отговаряше винаги:
– Пълно сензорно блокиране.
Гласът ѝ беше писклив и плосък и излизаше някъде от вътрешността на одрасканото ѝ тяло.
Рийз често си мислеше, че ако знаеше какво се крие зад този кратък доклад, щеше да разбере много повече от онова, което го озадачаваше в света.