Рийз удобно се настани върху огромното туловище на кита. Не му костваше почти никакви усилия да се задържа на мястото си, а равномерното движение и плющенето на перките му действаха изненадващо успокоително. Може би щеше да оцелее доста дълго тук, преди да отслабнат силите му и да падне...
Ръцете бяха започнали да го наболяват. Внимателно, като работеше само с по една ръка, той промени положението на пръстите си; но скоро болката започна да се разпространява и по гърба и раменете му.
Възможно ли беше да се изморява толкова бързо? Усилието да виси тук, при тези безтегловни условия, бе минимално. Или не беше?
Той погледна назад през рамо.
Светът около него се въртеше. Звездите и облаците правеха обширни обиколки около кита; той отново висеше на таван, от който можеше да падне всеки момент...
За малко да се изпусне. Затвори очи и напъха пръстите си по-надълбоко в слоя от хрущяли. Трябваше да очаква това, разбира се. Китът имаше ротационна симетрия; разбира се, че щеше да се върти. Трябваше да компенсира по някакъв начин въртенето на перките си, а въртенето около собствената ос му придаваше стабилност при придвижването напред в пространството. Всичко си беше напълно логично...
Вятърът брулеше лицето на Рийз и отвяваше косата му назад. Скоростта на въртене се усилваше; той усети как се увеличава напрежението, с което го държаха пръстите му. Ако не спреше да анализира проклетата ситуация и не направеше нещо, след още няколко минути щеше да бъде изхвърлен.
Сега краката му се изплъзнаха от слабата опора, която имаха. Тялото му се отдели от това на кита, така че вече висеше само на ръцете си. Хрущялът в стиснатите му пръсти се огъваше като ластик и при всяко поклащане на тялото му, през бицепсите и лактите му минаваше остра болка. Центроустремителната сила продължаваше да се увеличава през една, една и половина, две гравитационни единици...
Може би трябваше да се насочи към някоя от неподвижните „оси“, например към ставата между перките и основната част на тялото; виждаше свързващата част от хрущяла като мъгляво петно през стените от плът.
Струваше му се на другия край на света, но това беше единственото, което можеше да направи, за да продължи да стои на животното.
Въртенето продължаваше да се усилва. Под него летяха звездите и Рийз започна да се чувства безумно изтощен; представи си как кръвта му се събира някъде долу, при краката, от което мозъкът му оставаше абсолютно лишен от нея. Вече едва усещаше ръцете си, но когато се взря нагоре, видя през черните петна пред очите си, че пръстите на лявата му, по-слаба ръка се отпускат.
С вик на паника, той вля свежи сили в ръцете си. Пръстите му се стегнаха, сякаш поразени от някакъв спазъм.
И хрущялът се скъса.
Сякаш някаква завеса се раздели по шева си. От вътрешността на кита излетя горещ, отвратителен газ, който обви Рийз, накара го да остане без дъх, а очите му да засълзят. Разкъсаният хрущял започна да поддава. Скоро една голяма част от него висеше под корема на кита; Рийз се държеше, като продължаваше да се люлее болезнено.
Изведнъж вълна, висока около трийсет сантиметра, тръгна надолу по стената на корема на животното. Нервната система на кита явно реагираше много бавно, но животното със сигурност усещаше агонията на масивната херния. Вълната стигна до разкъсаното място. Висящото парче хрущял подскочи един път, два пъти, отново и отново; Рийз се почувства така, сякаш измъкваха раменете му от ямките им, а в ставите му набождаха игли.
Пръстите му отново се отхлабиха.
Откъснатото парче в слоя хрущял беше отворило нещо като врата над главата му.
С разтреперани рамене, Рийз се издърпа нагоре, докато брадичката му се изравни с юмруците. Той освободи лявата си ръка – и за малко да падне; дясната му ръка обаче продължаваше да стиска хрущяла, а лявата вече беше пъхната през края на раната. Рийз мушна вътре и дясната си ръка; по-слабата, останала безчувствена лява, се плъзгаше по мазния хрущял, но той вече беше напъхал и двете си ръце през ръба на пробива. Остана така няколко секунди, през които мускулите на ръцете му направо пищяха от болка, а пръстите му се плъзгаха постоянно.
Сега задвижи мускулите на гърба си и издърпа крака нагоре пред лицето си, прокара ги над главата си и ги пъхна в отвора. След това краката и гърбът му лесно се плъзнаха по вътрешната повърхност на хрущяла, а после и навътре в тялото на кита, така че най-сетне успя да отпусне пръсти. с последни сили се търкулна далеч от дупката.