Това беше най-лошото нападение досега. Преди миньорите се бяха целили по машините за провизии – тяхната главна цел – и до голяма степен бяха отблъсквани с малко жертви и за двете страни. Но този път те удряха в сърцето на правителството на Рафт.
Следи от организирана отбрана почти нямаше. Дори ескадрата на Палис беше към края на патрула си в долната част на Рафт, когато миньорите бяха нападнали; ако не беше острото зрение на един от пилотите, Рафт може би нямаше да успее да окаже никаква съпротива. Но поне обитателите на платформата отвръщаха на ударите. Към носещите се пластини летяха ножове и копия, които принуждаваха миньорите да се прикриват зад летящите си щитове – докато накрая Палис видя как нечие копие се извиси над единия летателен апарат и улучи, като проби рамото на един от миньорите. Мъжът се вторачи в окървавения връх, който стърчеше от мускула му, сграбчи го със здравата си ръка и започна да крещи.
Неуправляван, летателният апарат взе да се преобръща.
Другите пътници на него също изкрещяха и се опитаха да стигнат до контролните уреди; но в рамките на няколко секунди пластината беше паднала с клатушкане на близо метър от палубата. Хората от Рафт препречиха пътя на живата пара, за да успеят да стигнат до апарата; около стотина ръце го хванаха за ръбовете, при което реактивните двигатели се задавиха и спряха. Миньорите бяха издърпани, крещейки, от пластината и потънаха някъде под стоварващите се върху тях юмруци на хората от Рафт.
Ескадрата от дървета вече беше на може би дванайсет метра над периферията и беше видяна за първи път от участниците в битката. Из хаотичните редици на защитниците се разнесоха на пресекулки радостни викове; миньорите извърнаха глави и лицата им замръзнаха. Палис усети яростна гордост, като си представи как ли изглежда това предизвикващо страхопочитание издигане на дърветата и листата в очите на простоватите хорица от Белт.
Той се обърна към Нийд.
– Почти е време – промърмори. – Готов ли си?
Нийд стоеше до дънера на дървото. Той държеше шише
с гориво; сега запали фитила с един груб кибрит и задържа горящия мъх пред лицето си. В очите му светеше силна омраза.
– О, напълно съм готов – отвърна момчето.
Срам проряза Палис.
Той се обърна към битката.
– Добре, момко – каза рязко. – Аз броя. И помни, ако мислиш, че не можеш да удариш някой от миньорите, угаси пламъка си. Тук не сме дошли да бомбардираме собствените си хора. – Дървото се издигна над битката; Палис видя как към неговата сянка се вдигат лица, наподобяващи овъглени разцъфнали скитери. Най-близкият плосък кораб беше само на няколко метра разстояние. – Три... две...
– Палис!
Палис рязко се обърна. Един от другите пилоти стоеше и се опитваше да пази равновесие до дънера на дървото си, а ръцете му бяха направили фуния пред устата му. Той вдигна глава и посочи нагоре към небето. Над него летяха още два от апаратите на миньорите, а назъбените им краища се очертаваха ясно в небето. Палис примижа и различи лицата на миньори, които му се хилеха отгоре, а в ръцете им проблясваше стъкло; очевидно миньорите се опитваха да се изкачат над дърветата му.
– По дяволите!
– Какво ще нравим, Палис?
– Подценили сме ги. Хванали са ни в клопка, обсадили са ни. Дяволите да ги вземат. Хайде, момче, недей само да стоиш там. Трябва да се издигнем, преди те да са успели да се качат над нас. Ти се хващай с гърнетата по периферията, а аз ще се заема с тези до дънера.
Нийд се взираше в устремилите се нагоре пластини на миньорите и сякаш не можеше да приеме това отвличане от простите факти на битката под тях.
– Размърдай се! – рязко извика Палис и го тупна по рамото.
Нийд се размърда.
Под дърветата се разстла под от пушек, който се разпространи над бойното поле. Големите колела подскочиха и се отдалечиха от палубата... но летателните апарати на миньорите бяха по-малки, по-бързи и маневрени. Без особени усилия, те се издигнаха и заеха позиция над ескадрата.
Палис усети как раменете му се отпускат. Представи си как някоя възпламенителна бомба улучва клоните на дървото му. Листакът щеше да се подпали като стара хартия; структурата щеше да се разпадне и да изпрати пламтящи парчета надолу към палубата...
Е, още не беше умрял.
– Разпръснете се! – изкрещя той към пилотите си. – Не могат да се справят с всички ни.