Като си подсвиркваше със стиснати зъби, Гоувър си проправяше път през ранените и изтощените от битката в търсене на Декър.
По време на часовете, след като бе успял да „убеди“ кита да напусне стадото си, на Рийз нееднократно му се бе искало да умре.
Китът се издигаше стабилно навън от дълбините на Мъглявината, докато през тялото му преминаваха конвулсии от самотата и съжалението, че е трябвало да напусне другарите си. Това потопи Рийз в голяма мъка, изгаряше го огромна, жестока агония. Той не можеше да яде, да спи; лежеше опрян на стената на стомаха, почти без да може да помръдне, дори дишането му намаля до минимум; от време на време, наполовина в съзнание, се въргаляше в гърчове по топлата слуз на дъното на корема.
Но успя да задържи концентрацията си. Като кибритени клечки на вятър той пазеше пред вътрешното си око образите на Холербах, Палис и останалите; и с Рафт, застопорен в мислите му, тихо и монотонно тананикаше песента на кита отново и отново.
Бяха минали много смени, докато Рийз лежеше там и се страхуваше да не заспи. И тогава, съвсем внезапно, усети някаква промяна; полъх на объркване премина през умствената буря на кита и звярът сякаш се понесе през плътни извивки във въздуха. Рийз се търколи в корема му и се вторачи през замъгления хрущял.
Отначало не можа да разпознае нищо пред погледа си. Обширен, ръждивокафяв диск, който караше дори кита да изглежда като джудже, рядка гора от дървета, които бавно се въртяха над неосветени метални улици...
Та това беше Рафт.
С внезапен прилив на сили, той беше разкъсал хрущяла пред себе си, като пробиваше с пръсти плътната пореста материя.
Дървото стабилно се издигаше към огромната, въртяща се маса на кита.
– Хайде, момче каза рязко Палис. – Който и да е там горе, той ни спаси кожата. Сега ние ще спасим неговата.
Нийд работеше с нежелание по горивните гърнета.
– Не вярвам да мислиш, че е докарал нарочно кита тук.
Палис вдигна рамене.
– Какво друго обяснение може да бъде дадено? Колко пъти си виждал някой кит да идва толкова близо до Рафт? Николко, ето колко. А колко често виждаш човек да се вози на кит? Две невъзможни събития в рамките на една смяна? Нийд, законът на най-простата хипотеза ти подсказва, че те просто трябва да имат връзка помежду си. – Нийд погледна към него с любопитство. – Виждаш ли – ухили се Палис, – дори Учените Трети ранг не разполагат с монопол над знанието. А сега действай с тия проклети гърнета!
Дървото излезе от покривалото си от дим. Много скоро китът изпълни небето; той представляваше чудовищен, въртящ се таван с един пътник, който се въртеше многократно, като дете на въртележка.
С приближаването, въртенето на дървото се забави на подскоци, въпреки всичките усилия на Нийд. Накрая то спря напълно на около двайсет метра под корема на кита.
Трите очи на кита се завъртяха надолу към сочния листак.
– Нищо не мога да направя – извика Нийд. – Проклетият дим е толкова плътен, че можеш да ходиш по него, но дървото просто не желае да помръдне.
– Нийд, едно дърво изпитва толкова голяма любов към някой кит, колкото чиния подобие на месо към теб. То прави всичко, което е по силите му; просто го поддържай в равновесие. – Палис направи фуния пред устата си с двете си ръце и се провикна във въздуха: – Ей, ти! Дето си на кита!
Човекът му отвърна с напрегнато махане.
– Слушай, не можем да се приближим повече. Ще трябва да скочиш! Разбираш ли?
Дълга пауза, последвана от още едно махане.
– Ще се опитам да ти помогна – извика Палис. – Въртенето на кита около оста му сигурно ще те изхвърли встрани; единственото, което трябва да направиш, е да скочиш в точния момент.
Мъжът зарови лице в плътта на кита, сякаш беше напълно изтощен.
– Нийд, този човек изглежда не е съвсем здрав – измърмори Палис. – Когато полети насам, може да не се справи много добре при хващането. Зарежи ги горивните гърнета за малко и бъди готов да тичаш към мястото, където се приземи.
Нийд кимна и се изпъна със стабилно захванати пръсти на краката в листака.
– Ти, там горе... ще го направим при следващото завъртане. Разбра ли?
Ново махване.
Палис видя как мъжът се отделя от кита. Щеше да напусне тялото на кита по тангентата и да измине пътя до дървото по малко или повече права линия. Не биваше наистина да има никакъв проблем, освен, разбира се, ако на кита не му хрумнеше в последния момент да отлети нанякъде...
– Сега! Пускай се!
Мъжът вдигна глава и агонизиращо бавно сви крака под себе си.
– Това е много бавно! – извика Палис. – Дръж се или ще...