Мъжът ритна настрани и полетя надолу по траектория, която беше всичко друго, но не и тангенциална спрямо въртенето на кита.
– ...или няма да ни улучиш – прошепна Палис.
– По Кокалите, Палис, ще мине наблизо.
– Млъкни и бъди готов.
Секундите минаваха безкрайно бавно. Мъжът изглеждаше като сакат, крайниците му висяха като парчета въже. Благодарение на пускането на човека, въртенето на кита го бе изхвърлило вдясно от Палис, но от друга страна – заради ритването, той беше отлетял и наляво...
...и двата ефекта в комбинация го придвижваха надолу, подобно на бучката в гърлото на Палис; изведнъж мъжът избухна като снаряд от ръце и крака, които се размахваха в небето. Тялото му се стовари върху гърдите на Палис и го събори назад върху листата.
С огромно, облекчено потръпване, китът се отдалечи в небето.
Нийд вдигна мъжа от Палис и го сложи да легне по гръб. Под заплетената мръсна брада кожата силно се бе опънала по лицевите му кости. Очите му бяха затворени, а по тялото му висяха неузнаваемите остатъци от някакъв гащеризон.
Нийд се почеса по главата.
– Този човек ми е познат... струва ми се.
Палис се разсмя, разтривайки наранения си гръден кош.
– Рийз. Трябваше да се досетя, че си ти.
Рийз едва поотвори очи; когато заговори, гласът му беше пресъхнал и пресипнал.
– Здрасти, пилоте на дървото. Ако знаеш какво страхотно пътешествие си направих.
Палис се засрами, когато усети, че погледът му се замъглява.
– Сигурен съм, че е така. За малко да не ни улучиш, проклет идиот такъв. Щеше да е много по-лесно, ако не беше решил да правиш салто по пътя.
– Имах ти пълно... доверие, приятелю. – Рийз се помъчи да се изправи в седнало положение. – Палис, слушай – каза той.
Палис се намръщи.
– Какво?
Върху разранените устни на Рийз едва-едва се появи усмивка.
– Малко ми е трудно да ти обясня. Трябва да ме отведеш при Холербах. Мисля, че знам как да спася света...
– Знаеш какво?
Рийз придоби загрижен вид.
– Той е още жив, нали?
Палис се засмя.
– Кой, Холербах ли? Изглежда, че не могат да се отърват от онзи стар мошеник, както не могат да се отърват и от теб. А сега легни и аз ще те заведа вкъщи.
Рийз се настани сред листата с въздишка.
Докато дървото стигне до палубата, Рийз вече се бе посъвзел. Той опразни една от сферите с вода на Палис и изгриза дупки в едно от парчетата подобие на месо.
– Плътта на кита ме поддържаше жив за известно време, но един Господ знае от какъв недостиг на витамини и протеини страдам...
Палис огледа останалата си храна настръхнало.
– Само се постарай да наваксаш недостига си на протеини, преди да се захванеш с листака.
с помощта на Палис, Рийз се спусна по опънатия кабел, който свързваше дървото с палубата. Когато и двамата вече бяха долу, Палис каза:
– Сега ела в кабината ми и си почини, преди...
– Няма време за това – каза Рийз. – Трябва да се добера до Холербах. Има да се върши толкова много... необходимо е да започнем, преди да сме отслабнали прекалено, за да можем да действаме... – Очите му проблясваха нетърпеливо, докато оглеждаха гората от кабели. – Тъмно е – отбеляза провлачено той.
– Това е най-точната дума – мрачно кимна Палис. – Виж какво, Рийз, нещата тук не са се променили към по-добро. Декър е поел командването, а той не е нито глупак, нито някое чудовище, но истината е, че всичко просто бавно и сигурно се разпада. Може би вече е твърде късно...
Рийз срещна погледа му с вид на определена решимост.
– Пилоте, отведи ме при Холербах – спокойно настоя той.
Изненадан, Палис почувства прилив на сили от отговора на Рийз. Под физическата си слабост, Рийз се бе променил, беше станал по-уверен – почти вдъхновяващ. Но пък на фона на всичките му фантастични преживявания може би щеше да е странно, ако не се бе променил...
– Не искаме да си имаме никакви неприятности, пилоте.
Гласът идеше от тъмнината на кабелната гора. Палис пристъпи напред с ръце на хълбоците.
– Кой е там?
Напред излязоха двама мъже, единият доста висок, като и двамата приличаха по големина на машини за провизии. Бяха облечени в тенденциозно разкъсаните работни дрехи, които бяха униформата на функционерите от Комитета.
– Сийл и Плат – изстена Палис. – Помниш ли ги тия двама клоуни, Рийз? Опитомените зверчета на Декър... Какво искате бе, тъпанари?
Сийл – нисък, квадратен и плешив – пристъпи напред и ръгна с пръст Палис в гърдите.
– Виж какво, Палис, дошли сме за миньора, а не за теб. Зная, че преди сме кръстосвали шпаги...
Палис вдигна ръце, като остави мускулите си да се издуят под ризата му.
– Така си е, нали? – попита той студено. – Знаеш ли какво? Защо да не довършим сега? А?