Сийл направи още една крачка напред.
Рийз застана между двамата.
– Остави, пилоте – каза тъжно той. – Така или иначе все някога трябваше да се изправя пред това. Хайде да свършваме с процедурата...
Плат сграбчи с все сила Рийз за рамото и всички потеглиха през гората от кабели. Крачките на Рийз бяха въздушни и нестабилни.
Палис тъжно поклати глава.
– Бедното копеле току-що слезе от един кит, за Бога; не можете ли да го оставите на мира за малко? А? Не му ли е минало достатъчно през главата?
Но малката групичка се отдалечи само с един последен копнеещ поглед от страна на Сийл към Палис.
Палис изръмжа от яд.
– Довърши работата тук – нареди той на Нийд.
Нийд, който работеше при кабелната котва, се изправи.
– Ти къде отиваш?
– Ами след тях, разбира се. Къде другаде? – И пилотът на дървото се заклатушка след групичката през кабелите.
Докато стигнат до платформата, Рийз усети, че походката му става съвсем въздушна и несигурна; двамата му пазачи не толкова го пазеха, колкото го поддържаха изправен – помисли си той със съжаление. След като се изкачиха по кухите стъпала към палубата на платформата, той промълви:
– Благодаря... – После вдигна натежалата си глава и откри, че се намира пред бойно поле. – По Кокалите!
– Добре дошъл в седалището на правителството, Рийз – мрачно се обади Палис.
Нещо пропука под краката на Рийз; той се наведе и вдигна една натрошена бутилка, чието стъкло беше обгорено и наполовина стопено.
– Още от възпламенителните бомби? Какво се е случило тук, пилоте? Други въстания ли?
Палис поклати глава.
– Миньорите, Рийз. Въвлечени сме в тази ненужна война, откакто загубихме онази машина за провизии, която искахме да изпратим на Белт. Тъпа, кървава история... Съжалявам, че трябва да видиш точно това, момче.
– Е? Я да видим какво става тук? – До Рийз се разтресе едно голямо шкембе, което беше достатъчно близо, за да усети той силното му гравитационно поле; то го накара да се почувства слаб и нищожен. Вдигна глава и видя пред себе си широко, покрито с много белези лице.
– Декър...
– Ама ти ходи по оная греда. Нали? – Декър звучеше леко объркан, сякаш си блъскаше главата над детска гатанка. – Или пък си един от онези, които изпратих в мината?
Рийз не отговори. Той изгледа лидера на Рафт; лицето на Декър беше покрито с дълбоки драскотини, а очите му бяха хлътнали и неспокойни.
– Променил си се – заключи Рийз.
Декър присви очи.
– Всички сме се променили адски, момко.
– Минен плъх. Мисля, че те разпознах, още докато висеше на оня кит. – Думите бяха почти изсъскани. Тясното лице на Гоувър представляваше маска от чиста омраза, насочена към Рийз.
Изведнъж Рийз се почувства невъобразимо изморен.
– Гоувър, въобще не се надявах, че ще те видя отново. – Той се взря в очите на Гоувър, спомняйки си последния път, когато бе видял чирака. Това беше по времето на въстанието или поне така му се струваше, когато Рийз мълчаливо се бе присъединил към групата на Учените пред Моста. Рийз си спомни как го беше презирал – а също и как Гоувър бе усетил това презрение и как слабите му страни бяха пламнали в отговор...
– Той е изгнаник. – Гоувър се приближи поверително към Декър, а малките му юмручета се свиваха и отпускаха. – Видях го като се приближаваше с кита и накарах да ти го доведат. Ти го изхвърли от Рафт. А сега той се е върнал. При това е миньор...
– И какво тогава?
– Накарай това копеле да ходи по гредата.
Най-различни емоции преминаха като сенки по израненото, уморено лице на Декър. Този човек е много уморен – даде си сметка изведнъж Рийз; изморен от неочакваната сложност на ролята си, изморен от кръвта, безкрайните лишения, страданието... Изморен. И очакваше едно няколкоминутно развлечение.
– Значи ти би го изхвърлил от Рафт, а?
Гоувър кимна, с поглед, който продължаваше да фиксира Рийз.
Декър промълви:
– Срамота е, че не беше толкова смел, докато миньорите бяха в небето. – Гоувър трепна. Върху повърхността на умората на Декър се появи жестока усмивка. – Добре, Гоувър. Съгласен съм с твоята присъда. Но с едно допълнение.
– Какво?
– Никаква греда. По време на тази смяна се нагледахме на страхливи убийства. Не. Нека умре както подобава на мъж. В юмручен бой. – Гоувър беше шокиран, а очите му се отвориха широко. Декър отстъпи назад, като остави Рийз и Гоувър да стоят един срещу друг. Около двамата се събра малка тълпа, кръг от покрити с петна от кръв лица, които бяха жадни за малко развлечение.
– Пак ли кървави игри, Декър?
– Ти да мълчиш, Палис.
С ъгълчето на очите си Рийз видя как двата мечока – Плат и Сийл – сграбчват здраво ръцете на пилота.