Рийз се усмихна.
– Освен това всеки кит си подбира траекторията около Сърцевината доста прецизно.
– Разбира се, разбира се.
Лицето на Декър заприлича на облак от объркан гняв.
– Чакайте... Нека да се придвижваме стъпка по стъпка. – Той почеса брадата си. – Какво биха спечелили китовете, като се гмурнат в Сърцевината? Няма ли да останат там като хванати в капан?
– Не и ако са изчислили траекторията си правилно – отвърна Холербах малко нетърпеливо. – Там е цялата работа... Разбираш ли? Получава се гравитационна прашка. – Той вдигна кокалестия си юмрук и изимитира въртене, като го изви. – Това е Сърцевината, която се върти. И... – Другата му ръка бе останала разтворена; тя се стрелна към Сърцевината. – Китът приближава така. – Моделът на кит се завъртя около Сърцевината, без обаче да я докосва, като пътят му под формата на хипербола имаше същата посока, както и въртенето на Сърцевината. – За един кратък интервал китът и Сърцевината образуват едно цяло с помощта на гравитацията. Китът взема малко от ъгловата скорост на въртене на Сърцевината... Той всъщност взема малко енергия от срещата си със Сърцевината.
Палис поклати глава.
– Толкова се радвам, че не трябва да правя това всеки път, когато политам с някое дърво.
– Всъщност всичко е съвсем елементарно. В края на краищата, китовете се справят... А причината да вършат всичко това е, че искат да наберат достатъчно енергия, за да могат да достигнат минималната скорост, с която да излязат от гравитационното притегляне на Мъглявината.
Декър стовари юмрука си върху бюрото.
– Стига с вашето бръщолевене. Каква връзка има всичко това?
Холербах въздъхна; пръстите му посегнаха към горната част на носа, за да потърсят там отдавна изчезналите очила.
– Връзката е следната. Когато достигнат необходимата скорост, китовете могат да напуснат Мъглявината.
– Те мигрират... – намеси се Рийз нетърпеливо. – Отпътуват към друга мъглявина... Нова, с много нови звезди и ясносиньо небе.
– Говорим за велико преселение на живот между мъглявините – поясни Холербах. – Нищо чудно, че китовете не са единствените същества, които плуват сред облаците... но дори и да бяха, те вероятно щяха да пренасят достатъчно спори и семена в храносмилателната си система, за да може животът да намери нова почва за развитие.
– Всичко това е много вълнуващо – Рийз изглеждаше почти като изпаднал в транс. – Разбирате ли, самият факт на миграцията разрешава една друга отдавнашна загадка: произхода на живота тук. Мъглявината е на възраст само от около няколко милиона смени. Тук просто не е имало време, за да се развие животът по начина, по който предполагаме, че се е развил на Земята.
– И отговорът на тази загадка се оказва – прекъсна го Холербах, – че в крайна сметка животът просто не е възникнал тук.
– Той е бил пренесен в Мъглявината от някъде другаде?
– Точно така, пилоте; от някой друг изтощен облак. А сега и тази Мъглявина е към края си; китовете знаят, че е време да се местят. Може да е имало други мъглявини преди предшественика на Мъглявината; една цяла верига миграции, датиращи от по-отдавна, отколкото дори можем да си представим.
– Това е една прекрасна картина – обади се Рийз замечтано. – Щом животът е бил заченат за първи път в тази вселена, той вероятно се е разпространил много бързо; може би всички мъглявини вече са населени по някакъв начин, с невъобразими видове, които пресичат празното пространство безброй пъти...
Декър се взираше ту в единия Учен, ту в другия. Накрая тихо заяви:
– Рийз, ако не стигнеш до най-важното – с простички думи и то веднага – Господ да ти е на помощ, защото ще те изхвърля през проклетата периферия със собствените си голи ръце. А също и стария тъпанар. Разбрахте ли?
Рийз постави дланите си върху бюрото и Палис отново видя на лицето му тази нова, особена увереност.
– Декър, най-важното е, че точно както китовете могат да избягат от смъртта на Мъглявината, така можем и ние.
Декър се намръщи още повече.
– Обясни.
Имаме две алтернативи – Рийз постави разтворената си длан перпендикулярно на плоскостта на бюрото. – Едната. Оставаме тук, гледаме как звездите угасват една по една, изпопребиваме се за остатъците от и без това малкото храна. Или... – и той удари още веднъж с перпендикулярна длан – Другата. Просто имитираме това, което правят китовете. Спускаме се някъде около Сърцевината, използваме ефекта на прашката и мигрираме в някоя нова мъглявина.