– И как точно ще го направим?
– Не знам – отвърна кисело Рийз. – Може би трябва да се откачим от дърветата и да оставим Рафт да падне към Сърцевината.
Палис се опита да си представи това.
– Как ще попречим да не бъде отвян екипажът?
Рийз се разсмя.
– Не зная, Палис. Просто дадох пример; сигурен съм, че има и по-добри начини.
Декър се облегна назад, а белязаното му лице представляваше маска от силна концентрация.
Холербах вдигна кривия си пръст.
– Ти, разбира се, си направил това пътешествие почти насилствено, Рийз. Ако не беше намерил начин да отвлечеш онзи кит, дори сега вече щеше да летиш сред звездните облаци с него.
– Може би точно така трябва да постъпим – каза Палис. – Да си прорежем път в самите китове, да вкараме вътре храна и вода и да ги оставим да ни отнесат в новия ни дом.
Рийз поклати глава.
– Не мисля, че това ще свърши работа, пилоте. Вътрешността на кита не е предназначена да поддържа човешки живот.
Палис отново започна да се бори със странните идеи.
– Значи ще трябва да отведем Рафт... но Рафт ще загуби всичкия си въздух, нали така, когато излезе от Мъглявината. Значи е необходимо да построим нещо като черупка, за да задържим атмосферата в него...
Холербах кимна, очевидно доволен.
– Добре разсъждаваш, Палис. Може би още не е късно да направим от теб Учен.
– Покровителстващ стар дърдорко – каза Палис с обич.
Огънят в Рийз отново се разпали. Той насочи съсредоточения си поглед към Декър.
– Някъде дълбоко сред всички тези глупости е заровен начинът, по който можем да спасим човешката раса. Това е заложено сега на карта. Ние сме в състояние да го направим; изобщо не се съмнявай в това. Но имаме нужда от подкрепата ти. – И Рийз замълча.
Палис спря да диша. Той усещаше, че присъства на историческо събитие, повратна точка в историята на вида му и по някакъв начин всичко зависеше от Рийз. Палис внимателно се вгледа в младия Учен, помисли си, че мускулите по страните му леко играят; решимостта на Рийз обаче личеше в погледа му.
Най-накрая Декър тихо попита;
– Как ще започнем?
Палис изпусна дъха си малко по малко; той видя как Холербах се усмихва и как в очите на Рийз проблясва нещо като победа; но никой от двамата не започна да скача от радост, което беше знак за мъдростта им. Рийз каза;
– Най-напред ще се свържем с миньорите.
Декър избухна:
– Какво?
– И те са човешки същества, както знаеш – намеси се внимателно Холербах. – И те имат право да живеят.
– А освен това се нуждаем от тях – добави Рийз. – Ще ни трябва желязо. Много желязо...
И така, Палис и Джейън бяха унищожили своето дърво, а сега седяха върху един покрив на Белт. Звездното ядро висеше над тях като петно в небето; валеше ситен дъжд, от който брадата и косата на Палис залепваха по лицето му. Шийн седеше с лице към тях и бавно дъвчеше парче подобие на месо. Джейм стоеше зад нея със скръстени ръце. Шийн каза бавно:
– Още не знам защо просто не ви убия.
Палис изсумтя разгневено.
– Въпреки всичките ти недостатъци, Шийн, никога не съм те имал за глупачка. Не разбираш ли колко е важно това, заради което специално дойдох дотук, за да ти го кажа?
Джейм се усмихна самодоволно.
– Ние как можем да сме сигурни, че това не е някакъв номер? Пилоте, явно забравяш, че сме във война.
– Номер ли? Ти тогава ми обясни как Рийз е оцелял по време на изгнанието си извън пределите на Белт и как стана така, че се прибра обратно качен на един кит. Боже мой, разказът му е много близо до най-простата хипотеза, когато се замислиш за всичко това.
Джейм се почеса по покрития си с мърсотия скалп.
– Най-какво?
Джейън се усмихна. Палис махна с ръка:
– Някой път ще ви обясня... По дяволите, казвам ви, че на войната ѝ е отминало времето, барман. Оправданието за нея просто вече не съществува. Рийз ни показа начин да се измъкнем от газовия затвор, в който се намираме... но трябва да работим заедно. Шийн, не можем ли да се махнем от тоя идиотски дъжд?
Дъждовните капки се търкаляха по измореното ѝ лице.
– Вие не сте добре дошли тук. Казах ти го вече. Просто ви търпим в момента. Нямате право на подслон...
Думите ѝ не се бяха променили почти никак, откакто Палис бе започнал да описва мисията си на Белт... но дали тонът ѝ не беше малко по-несигурен?
– Виж какво, Шийн, аз не ви моля за едностранна сделка. Ние се нуждаем от желязото ви, от уменията ви да обработвате метала, но вие се нуждаете от храна, вода и медицински доставки. Не е ли така? А за добро или зло, Рафт все още държи монопола над машините за провизии. Затова мога да ви кажа, че с пълната подкрепа на Декър, Комитета, както и на всички проклети останали, които пожелаете да ви набавя, ние сме готови да си поделим усилията. Ако искате, ще ви отделим ваш собствен сектор на Рафт с негови собствени машини. А в по-далечен план... ние предлагаме на миньорите живот за децата им.