Джейм се наведе напред и се изплю в дъжда.
– Пълни сте с номера, пилоте.
Седящата до Палис Джейън сви ръката си в юмрук.
– Проклет глупак такъв...
– О, я млъквайте и двамата – Шийн избута назад мократа си коса от очите си. – Виж какво, Палис; дори и да кажа „да“, това не е окончателно. Ние си нямаме „Комитет“, нито шеф, нито нищо подобно. Просто разговаряме всички заедно за нещата.
Палис кимна, а в сърцето му се надигна надежда.
– Разбирам те много добре. – Той се взря дълбоко в кафявите очи на Шийн; опита се да излее цялото си същество, всичките им общи спомени в думите си: – Шийн, ти ме познаваш. Знаеш, че не съм глупак, каквито и да са другите ми прегрешения... Моля те само да ми имаш доверие. Помисли за това. Щях ли да се оставя да загазя тук, ако не бях сигурен за себе си? Щях ли да си позволя да загубя нещо толкова ценно, като...
Джейм изсумтя.
– Като кое, твоя никому ненужен живот ли?
Искрено изненадан, Палис се обърна към бармана.
– Джейм, имах предвид дървото си.
По лицето на Шийн премина сянка от много смесени чувства.
– Палис, не знам. Трябва ми малко време.
Пилотът вдигна нагоре длани.
– Разбирам, дай си всичкото време, от което имаш нужда; говори с когото искаш. Междувременно... ще ни позволите ли да останем?
– Няма да влезеш в бара на началника на снабдяването, това е абсолютно сигурно.
Палис се усмихна тъжно.
– Барман, ако някога реша никога повече да не пия от разредената ти пикня, то това ще е много скоро.
Шийн поклати глава.
– Е, не се променяш, пилоте, нали? Знаеш ли, дори ако... ако това, което разказваш, е вярно, лудешкият ви план е пълен с пропуски. – Тя посочи към звездното ядро. – Понеже сме работили на ей онова нещо там, ние може би усещаме по-добре гравитацията от твоите хора. Мога да ти кажа със сигурност, че тая маневра с гравитационната прашка ще бъде страшно коварна. Ще трябва да изчислите всичко до милиметър...
– Зная. И дори докато си седим тук, ние вече започваме да разбираме това отчасти.
– Така ли? с чия помощ?
Палис се усмихна.
Горд се пробуди от звука на някакъв вик.
Той с мъка се надигна от сламеника си. Зачуди се замаяно колко ли време е спал... Тук, разбира се, нямаше цикъл на смените, нямаше го въртенето на Белт като по часовник, просто нищо, което да маркира времето, а само неспокоен сън, тъпа, неизискваща нищо работа, отвратителни експедиции до пещите. Въпреки това, празният стомах на бившия инженер му казваше, че са минали поне няколко часа. Той погледна към стопяващата се купчина храна, струпана в ъгъла на колибата му и усети, че потреперва. Още малко и той може би щеше да е достатъчно гладен, за да яде отново от всичко това.
Виковете се усилиха и в него много бавно започна да се надига някакво любопитство. Светът на Кокалите беше абсолютно лишен от всякакви случки и инциденти. Какво можеше да е това, което причиняваше такова разбъркване? Кит? Но съгледвачите обикновено забелязваха огромните животни, много смени преди те да пристигнат при планетата, а и освен това не беше подхваната никаква песен.
Почти без всякакво желание, той се изправи на крака и тръгна към вратата.
Тълпа от десетина-двайсет Кокали – както деца, така и възрастни – стояха върху кожената повърхност на планетата с обърнати нагоре лица. Едно малко дете посочи към небето. Горд излезе озадачен, за да се присъедини към тях.
Облъхна го въздух, който носеше със себе си миризмата на дърво и листа, която за малко прогони вонята на мърша в ноздрите му. Той погледна нагоре и зяпна.
В небето се въртеше едно дърво. Беше голямо и тържествено, а дънерът бе на не повече от петдесет метра над него.
Горд не беше виждал дърво откакто го бяха изпратили в изгнание и бе напуснал Белт. Може би някои от тези Кокали никога не бяха виждали дърво през живота си.
От дънера с главата надолу висеше човек, тъмен, слаб и странно познат. Той махаше с ръка.
– Горд? Ти ли си това...
– Рийз? Не може да бъде... Та ти си мъртъв. Не си ли?
Рийз се засмя.
– Всички ми казват, че би трябвало да бъда.
– Искаш да кажеш, че си оцелял, след като скочи на кита?
– Нещо повече... Накарах го да се върне на Рафт.
– Не говориш сериозно.
– Това е много дълга история. Дойдох от Рафт, за да те видя.