Горд поклати глава и разтвори ръце, за да покаже чувала с кокали, който беше неговия свят.
– Ако това е вярно, сигурно си полудял. Защо ти е притрябвало да се връщаш?
Рийз се провикна:
– Защото имам нужда от помощта ти...
13.
Носен от облаци пара, пластинният кораб плуваше към Белт. Шийн и Грийе стояха на входа на бара на началника на снабдяването и го наблюдаваха как се приближава с товара си от Кокали. Шийн усети, че дълбоко в нея се надига паника и потрепера.
Обърна се към Грийе. Когато Ученият бе изпратен тук на заточение за първи път, той беше доста внушителен, спомни си Шийн; сега кожата висеше на дипли от кокалите му, сякаш бе изпразнена от съдържанието си. Мъжът улови преценяващия ѝ поглед. Премести няколко пъти сферата с напитката си от едната ръка в другата и сведе очи.
Шийн се засмя.
– Струва ми се, че се изчерви.
– Съжалявам.
– Виж какво, трябва да се освежиш малко. Ти вече си един от нас, не забравяй. Ето ни всички тук, всички хора, събрани заедно, а миналото е зад нас. Светът се промени. Разбираш ли?
Той се дръпна.
– Съжалявам...
– Престани да казваш това.
– Работата е там, че е много трудно да се забравят стотиците смени, които трябваше да понесем, откакто дойдохме тук. – Гласът му беше мек, но някъде дълбоко в него се усещаше искра истинска горчивина. – Попитай Рох дали миналото е зад нас. Попитай Сипс. – Сега Шийн усети как собственото ѝ лице почервенява. Тя си припомни с не особено голямо желание собствената си огромна омраза към изгнаниците, как бе позволявала с чисто сърце жестокото им третиране да продължава. В нея се надигна топла вълна на срам. Сега, когато Рийз беше променил перспективата – бе дал на цялата раса една нова цел, – подобни действия можеха да се класифицират като по-лоши и от достойни за презрение.
Тя положи известно усилие, за да се накара да заговори.
– Ако това изобщо има някакво значение, съжалявам.
Той не каза нищо в отговор.
Няколко минути двамата останаха в неловко мълчание. Стойката на Грийе леко се отпусна, сякаш той се бе почувствал малко по-удобно в компанията на Шийн.
– Е – каза рязко Шийн, – поне Джейм вече не ти пречи да идваш в бара.
– Трябва да сме благодарни и за малките прояви на милост. – Той отпи глътка от питието си и въздъхна. – Не толкова малки, може би... – Той посочи приближаващата се пластина. – Вие, миньорите, наистина ни приехте малко по-лесно, откакто пристигнаха първите Кокали.
– Разбирам го това много добре. Може би присъствието на Кокали ни показа на всички останали колко много общи неща има помежду ни.
-Да.
Въртенето на Белт още веднъж отнесе бара на началника на снабдяването под приближаващата се пластина. Шийн виждаше, че малкият летателен апарат вози трима Кокали, двама мъже и една жена. Всичките бяха четвъртити и широки и носеха протрити туники, които бяха получили от хората на Белт. Шийн бе чувала само легенди за това какво предпочитаха да носят на малката си родна планета... Тя усети, че отново потреперва.
Използваха Белт като транзитна спирка между света на Кокалите и Рафт; Кокалите, които пътуваха към Рафт, оставаха тук по няколко смени, преди да отпътуват на някое дърво за снабдяване. Във всеки един момент, напомни Шийн на себе си, имаше само по шепа Кокали, разпръснати някъде из Белт... но повечето миньори усещаха, че и тази шепа им идва твърде много.
Кокалите се вторачиха в нея и широките им челюсти увиснаха. Единият от мъжете улови погледа ѝ. Той ѝ намигна и завъртя бедрата си сладострастно. Шийн усети как храната в стомаха ѝ тръгва нагоре; но издържа на погледа му, докато машината отмина над тесния хоризонт на Белт.
– Ще ми се да можех да повярвам, че имаме нужда от тия хора – промълви тя.
Грийе сви рамене.
– Те са човешки същества. А и, според думите на Рийз, не са си избрали те начина, по който да живеят. Просто са се помъчили да оцелеят, както трябва да направим всички ние... Все едно, може и да не ни потрябват. Работата ни с Къртиците на звездното ядро протича много добре.
– Наистина ли?
Грийе се приближи малко повече, защото сега беше по-сигурен, че се подхваща тема за разговор, по която знаеше много повече.
– Ти разбираш какво се опитваме да направим там долу, нали?
– Много смътно...
– Значи, ако идеята на Рийз за гравитационната прашка може да свърши работа, ще трябва да спуснем Рафт в една точна траектория около Сърцевината. Асимптотичното направление е много чувствително към първоначалните условия...
Тя вдигна двете си ръце.
– По-добре е да се придържаш към едносрични думи. Или още по-малки.