– Съжалявам. Значи влизаме в много тясна орбита, съвсем близо до Сърцевината. Колкото по-близо минаваме, толкова повече ще е извит пътят ни около Сърцевината. Но разликите при малкото отклонение са драстични. Трябва да си представиш една геометрична фигура от граничещи си траектории, които се приближават до Сърцевината. Когато оформят единството, те се разделят като разплитащи се влакна; и така някоя малка грешка може да даде на Рафт направление, което да е много различно от онова, което сме искали да постигнем.
– Разбирам... струва ми се. Но сигурно ли е, че има толкова голямо значение? Вие се целите в цяла мъглявина, мишена, която е с диаметър хиляди километри.
– Да, но пък е на много голямо разстояние оттук. Всъщност става въпрос за страшно добре изпипана точна стрелба. И ако не улучим, даже с няколко километра, може да свършим в празно, безвъздушно пространство, в което ще се носим безкрайно...
– А как помагат Къртиците?
– Онова, което трябва да направим, е да изчислим всички траектории в онази фигура, за да можем да разберем как да се приближим до Сърцевината. Необходими са много часове, за да стигнем до резултатите на ръка, работа, която очевидно е била вършена от машини, които са били като роби за първоначалния Екипаж. На Рийз му хрумна идеята да използваме мозъка на Къртиците.
Шийн направи физиономия.
– Разбира се, че на него ще му хрумне.
– Той твърдеше, че навремето Къртиците трябва да са били летящи машини. И ако се вгледаш отблизо, можеш да видиш къде са били прикрепени реактивните двигатели, перките и така нататък. Значи, твърдеше Рийз, Къртиците сигурно разбират от орбитална динамика, поне до известна степен. Опитахме се да вкараме част от задачите си в една Къртица. Отне ни часове за общуване от вида въпрос-отговор там долу, на повърхността на ядрото... но накрая започнахме да получаваме резултати, които могат да бъдат използвани. Сега вече Къртиците дават изчерпателни отговори и напредваме доста бързо.
Шийн кимна, докато разбъркваше питието си.
– Впечатляващо. И сте сигурни в качеството на резултатите?
Ученият като че ли се поукроти малко.
– По-сигурни не можем да бъдем. Проверихме получените резултати с изчисленията, които бяхме направили на ръка. Но нито един от нас не е специалист точно в тази област. – Гласът му отново стана сериозен. – Нашият главен навигатор беше Сипс, нали разбираш?
Тя не можа да измисли нищо в отговор. Изсипа в гърлото си и последната глътка от питието си.
– Е, виж какво, Грийе, мисля, че е време да...
– Я да видим сега къде може старият Куид да пийне едно тук?
Гласът беше нисък и хитър. Шийн се извърна стресната и се озова пред широко, набръчкано лице; усмивката на него разкриваше развалените корени на зъбите, а по тялото ѝ тичаха черните му очи. Тя не можа да се въздържи и се отдръпна от Кокала. Усещаше смътно как Грийе трепери до нея.
– Какво... искаш?
Кокалът поглади едно фино гравирано копие от кост. Очите му се разшириха от закачлива изненада.
– Но, скъпа моя, току-що пристигам и виж само как ме посрещат. А? Сега, когато всички сме приятели... – Той направи една крачка, за да се приближи още повече. – Старият Куид ще ти хареса, когато го опознаеш по-добре...
Шийн задържа позициите си и остави отвращението да се изпише на лицето ѝ.
– Само се приближи още малко и ще ти счупя проклетата ръка.
Той се разсмя равнодушно.
– Много ще ми е интересно да видя как ще се опиташ да го направиш, скъпа. Не забравяй, че съм постигнал чудесното си телосложение при условия на силна гравитация... а не в тая по бебешки нежна микрогравитация, дето си я имате тук. Мускулите ви изглеждат доста добре, но се обзалагам, че костите ви са чупливи като мъртви листа. – Кокалът я изгледа остро. – Да не си изненадана, че старият Куид използва думи като „микрогравитация“, момиче? Може да съм Кокал, но нито съм чудовище, нито съм глупав. – Той протегна ръка и сграбчи нейната. Хватката му беше направо желязна. – Това е урок, който очевидно ще трябва да научиш...
Тя се отблъсна с двата си крака от стената на бара и направи едно бързо задно превъртане, като по този начин освободи ръката си. Когато се приземи, вече имаше нож в юмрука си.
Той вдигна двете си ръце с възхитена усмивка.
– Добре де, добре... – При което обърна погледа си към Грийе; Ученият беше притиснал сферата с питието до гърдите си и трепереше. – Чух те какво казваше – рече Куид. – Всички тия истории за орбитите и траекториите... Но няма да успеете, да знаеш.
Бузите на Грийе потръпнаха и се изпънаха.
– Какво искаш да кажеш?
– Какво ще направите, когато си се возите на вашето парче желязо, там долу, около самата Сърцевина и откриете, че се движите по път, който не присъства в таблиците ви с числа? В критичния момент – когато сте най-близо – ще имате може би само няколко минути, за да реагирате. Какво ще направите тогава? Ще се върнете и ще подчертаете още малко по хартията? А?