Шийн изсумтя.
– Ти си експерт, така ли?
Той се усмихна.
– Най-сетне започна да разбираш цената ми, скъпа. – Куид се потупа по главата. – Тук има много повече орбити, отколкото на всички късчета хартия в цялата Мъглявина.
– Пълни глупости – изсъска тя.
– Така ли? Малкото ти приятелче Рийз не е на същото мнение, нали? – Той прехвърли копието си в дясната ръка; Шийн държеше под око костния връх на оръжието. – Но пък – продължи Куид, – Рийз видя какво можем да правим с тия неща...
Той внезапно се извърна така, че застана с лице към звездното ядро и с изненадваща грациозност хвърли копието. Оръжието се ускори в гравитационната яма на ядрото от пет гравитационни единици. Летейки толкова бързо, че в зрението на Шийн то просто изчезна за секунда, копието мина само на няколко метра от металния хоризонт и зави зад звездата...
...а след това се появи от другата страна на ядрото, изниквайки пред Шийн като внезапно появил се юмрук. Тя приклекна, като сграбчи Грийе; но копието мина на няколко метра над главата ѝ и отлетя нататък във въздуха.
Куид въздъхна.
– Е, не беше съвсем добре. Старият Куид има нужда да се прицели по-добре. Но въпреки това – намигна той, – не е толкова лошо като за първи опит, а? – Кокалът ръчна висящия корем на Грийе. – Ей на това аз му викам орбитална динамика. И всичко е в главата на стария Куид. Невероятно, нали? Ето затова са ви необходими Кокалите. А сега Куид има нужда да пийне едно. Ще се видим по-късно, скъпа...
И той мина покрай тях и влезе в бара.
Горд отметна оредяващата си руса коса от очите и удари по масата.
– Не може да се направи. Знам за какво говоря, дявол да го вземе.
Джейън се надвеси над ниския инженер.
– Аз пък ти казвам, че грешиш.
– Дете, имам повече опит, отколкото ти някога ще...
– Опит ли? – Тя се изсмя. – Твоят опит с Кокалите ти е изпил мозъка.
Сега Горд се изправи.
– Защо ти...
– Стига, стига. – Холербах уморено сложи покритите си със старчески петна ръце върху бюрото.
Джейън кипеше.
– Ама той не иска да слуша.
– Джейън, млъкни.
– Но... о-о, по дяволите. – Тя се предаде.
Холербах остави погледа си да поблуждае из хладните,
идеални линии на залата за наблюдения в Моста. Подът беше покрит с таблици и разгърнати диаграми: Учени и други хора се бяха надвесили замислено над скици на орбитални пътища, модели на грандиозни предпазни конструкции, които трябваше да се построят около Рафт, таблици, които показваха темповете на консумация на храна и изразходване на кислород при различни видове разделяне на провизиите. Въздухът беше изпълнен с трескави, забързани разговори. Холербах със съжаление си припомни начетеното спокойствие на мястото, когато за първи път се бе присъединил за първи път към най-висшия ранг на Учените; в онези времена все още имаше малко синьо в небето, а той си беше мислил, че разполага с цялото време на света да изследва...
Е, поне, разсъждаваше сега, всички тези спешни усилия са в правилна посока и като че ли даваха резултатите, от които се нуждаеха, за да вървят по схемата. Таблиците и грубите чертежи изграждаха една бавно оформяща се картина на модифициран Рафт, който се върти по много предизвикателна траектория около Сърцевината; тези сериозни учени и техните помощници заедно се бяха заели с най-амбициозния проект, свързан с човека, от времето на построяването на Рафт досега.
Но преди малко бе дошъл Горд с листовете си хартия, драсканиците си с молив... и опустошителната си новина. Холербах си наложи да съсредоточи вниманието си обратно върху Горд и Джейън, които продължаваха да се карат и се озова очи в очи с Декър. Водачът на Рафт стоеше безучастно пред таблицата, а покритото му с белези лице беше намръщено и съсредоточено.
Холербах въздъхна вътрешно. Имай му доверие на Декър, с неговия инстинкт за жизненоважните неща, че ще стигнеш до същината на проблема.
– Хайде да го разгледаме отново, моля те, инженере – каза той на Горд. – А ти, Джейън, се опитай този път да бъдеш малко по-рационална. Става ли? Обидите не помагат на никого.
Джейън гледаше кръвнишки, а широкото ѝ лице бе станало тъмночервено.
– Учен, аз съм – бях – главен инженер на Белт – започна Горд. – Зная повече, отколкото бих желал да помня, за поведението на метала при екстремни условия. Виждал съм го как тече като пластмаса, как става чуплив като стара дървесина...