– Никой не се съмнява в достойнствата ти, Горд – прекъсна го Холербах, който не успя да въздържи раздразнението си. – Давай по същество.
Горд почука с пръсти по листовете пред себе си.
– Проучих на какви удари ще бъде подложен Рафт от приливите и отливите, когато се намира в най-голяма близост. Освен това изчислих каква скорост трябва да достигне след ефекта на прашката, ако иска да се измъкне от Мъглявината. И мога да ви кажа със сигурност, Холербах, че нямате абсолютно никакъв шанс. Всичко е тук, можете да проверите...
Холербах махна с ръка.
– Ще го направим, бъди спокоен. Сега ни го кажи с думи.
– Най-напред приливите и отливите. Учен, вълните им ще направят Рафт на парчета и то много преди да сте се доближили достатъчно. А приказните конструкции, които умните ти дечица възнамеряват да издигнат над палубата, просто ще се разхвърчат като наръч съчки.
– Горд, не мога да приема това – избухна Джейън. – Ако преустроим Рафт, може би ако подсилим някои сектори, за да сме сигурни, че посоката ни е абсолютно правилна, когато се приближим най-много...
Горд отвърна на погледа ѝ, но не каза нищо.
– Провери изчисленията му по-късно, Джейън – каза Холербах. – Продължавай, инженере.
– И освен това, какво ще правите с въздушното съпротивление? При скоростите, които са необходими, там долу, където въздухът е най-гъст в сравнение с цялата Мъглявина, каквито и обекти да се появят при най-голямото приближаване, те просто ще се възпламенят като безброй метеори. Ще постигнете много зрелищно шоу с фойерверки, но почти нищо повече. Вижте, съжалявам, че всичко звучи толкова разочароващо, но схемата ви просто не може да свърши работа. Казват ви го законите на физиката, а не аз...
Декър се наведе напред.
– Миньоре – меко заговори той, – ако това, което казваш, е вярно, то тогава по-добре да си останем тук, обречени на сигурна, но бавна смърт в това вонящо място. Сега, аз може би не умея да преценявам хората много добре, но ти не изглеждаш много отчаян от тази перспектива. Да не би да имаш някакво алтернативно предложение?
Върху лицето на Горд бавно се появи усмивка.
– Е, щом е така...
Холербах се облегна назад с увиснала челюст.
– Защо, по дяволите, не ни каза от самото начало?
Горд се усмихна още по-широко.
– Ако си бяхте направили труда да попитате...
Декър сложи масивната си ръка върху бюрото.
– Стига толкова игра на думи – заяви той спокойно. – Миньоре, давай нататък.
Усмивката на Горд се изпари; по лицето му пробяга сянка на уплаха, което припомни на Холербах с неловко усещане колко много неща бе понесъл този дребен, безобиден човек.
– Никой не те заплашва – успокои го той. – Просто ни покажи.
Като придоби по-малко притеснен вид, Горд стана и ги изведе навън от Моста. Много скоро четиримата – Горд, Холербах, Декър и Джейън – застанаха пред тъмните проблясъци на корпуса на Моста; звездната светлина прежуряше така силно, че по плешивото теме на Холербах наизскочиха капки пот. Горд погали корпуса с ръка.
– Кога за последен път сте докосвали това чудо? Може би минавате покрай него всеки ден, като го приемате за даденост; но когато човек го види за първи път, получава нещо като просветление.
Холербах притисна длан към сребърната повърхност и усети как кожата му се плъзга съвършено гладко по нея...
– Това не предизвиква триене. Да. Разбира се.
– Вие смятате, че навремето е било кораб, който е съществувал напълно самостоятелно, преди да бъде вграден като част от палубата на Рафт – продължи Горд. – Съгласен съм с вас. И нещо повече, мисля, че този малък кораб е бил предназначен да лети във въздуха.
– Не предизвиква триене – промълви Холербах отново, като продължаваше да глади с длан металната повърхност. – Разбира се. Как сме могли всички да бъдем толкова глупави? Виждаш ли – обърна се той към Декър, – тази повърхност е толкова гладка, че въздухът ще се плъзга по нея, без значение с каква скорост се движи. Тя просто няма да се нагорещи, както би станало с обикновения метал... И без съмнение тази конструкция ще бъде достатъчно здрава, за да устои на ударните вълни от приливите и отливите в близост до Сърцевината; доста по-добре поне, отколкото покрития с отпадъци Рафт. Декър, очевидно наистина ще трябва да прегледаме изчисленията на Горд, но предполагам, че ще се окажат верни. Разбираш ли какво означава това? – Нещо като просветление прелетя през стария мозък на Холербах. – Няма да е необходимо да изграждаме железен корпус около Рафт, за да запазим атмосферата вътре. Можем просто да затворим вратата на Моста. Ще летим на кораб, както са правили предшествениците ни... Защо не, можем дори да използваме инструментите си, за да изследваме Сърцевината, докато минаваме покрай нея. Декър, току-що се затвори една врата; но пък се отвори друга. Разбираш ли?