Лицето на Декър представляваше мрачна маска.
– О, разбирам много добре, Холербах. Но има нещо друго, което може би си пропуснал.
– Какво?
– Рафт е широк около един километър. А този мост е само сто метра дълъг.
Холербах се намръщи; и тогава започна да разбира за какво ставаше въпрос.
– Намери Рийз – рязко нареди Декър. – Ще се видя с двама ви след четвърт час в твоя кабинет. – с отсечено кимване, той се обърна и се отдалечи.
Рийз усещаше колко е наелектризирана атмосферата в кабинета на Холербах.
– Затвори вратата – изръмжа Декър.
Рийз седна пред бюрото на Холербах. Ученият седеше от другата страна и подръпваше сухата кожа по ръцете си. Декър вдиша през широките си ноздри; с вперен в земята поглед, той крачеше из кабинета.
Рийз се намръщи.
– Защо е тази погребална атмосфера? Какво се е случило?
Холербах се наведе напред.
– Появи се... усложнение. – Той описа набързо резервите на Горд. – Трябва, разбира се, да проверим изчисленията му. Но...
– Но той е прав – прекъсна го Рийз. – Знаеш, че е прав, нали?
Холербах въздъхна, а въздухът дереше пресъхналото му гърло.
– Разбира се, че е прав. И ако всички останали не се бяхме увлекли в помпозни разсъждения за гравитационни прашки и куполи с ширина един километър, щяхме да си зададем същите въпроси. Както и да дойдем до същите заключения.
Рийз кимна.
– Но ако използваме Моста, се изправяме пред проблеми, които не очаквахме да се появят. Мислехме, че можем да спасим всички. – Очите му премигнаха по посока на Декър. – А сега трябва да избираме.
Лицето на Декър беше потъмняло от гняв.
– И така, решихте да се обърнете към мен.
Рийз разтри мястото между очите си.
– Декър, ако успеем да се справим добре със заминаването, хората, които останат тук, ще могат да преживеят още стотици, хиляди смени...
– Надявам се и онези, които бъдат зарязани от блестящия ви кораб, да приемат нещата така философски – изхриптя Декър. – Учени. Отговорете ми на този въпрос. Ще свърши ли работа вашата авантюра? Могат ли пътниците на Моста наистина да издържат минаването около Сърцевината, а след това и да отидат в някоя нова мъглявина, прелитайки през празното пространство? Вече гледаме на нещата от много по-различен ъгъл в сравнение с първоначалната идея на Рийз.
Рийз бавно кимна.
– Ще имаме нужда от машини за провизии, колкото и да е компресиран въздухът, който носим във вътрешността на Моста, може би растения, които да превръщат застоялия въздух в...
– Спести ми тривиалните неща – рязко го прекъсна Декър. – Този абсурден проект ще изисква много тежка работа, ще причини наранявания, смърт. И няма никакво съмнение, че отлитащият Мост ще отнесе със себе си много от най-добрите умове на човечеството и така още повече ще влоши положението на онези, които ще останат тук. Ако тази мисия не разполага с приличен шанс да успее, аз няма да я подкрепя. Това е положението. Нямам намерение да съкращавам живота на всички, за които нося отговорност, просто за да дам възможност на шепа герои да се повозят за удоволствие в пространството.
– Знаеш ли – намеси се Холербах замислено, – съмнявам се, че когато ти – ъ-ъ, придоби – власт на Рафт, си представяше, че ще ти се наложи да вземаш подобни решения.
Декър се намръщи.
– Присмиваш ли ми се, Учен?
Холербах затвори очи.
– Не.
– Нека да помислим – предложи Рийз. – Холербах, трябва да пренесем генетична група, която е достатъчна, за да може да поддържа вида ни. Колко хора са това?
Холербах сви рамене.
– Четири-петстотин?
– Можем ли да качим толкова много?
Възрастният Учен направи пауза, преди да отговори.
– Да – каза бавно той. – Но е необходима много прецизна организация. Правилно планиране, разделяне на дажбите... Пътуването няма да е за удоволствие.
Декър изръмжа:
– Генетична група? Вашите петстотин човека ще пристигнат като бебета в новия свят, без да имат каквито и да било средства за живеене. Преди да започнат да се размножават, ще трябва да намерят начин да не паднат в сърцевината на новата мъглявина.
Рийз кимна.
– Да. Но и Екипажът на първия Кораб е направил същото. Нашите емигранти ще са в много по-лошо материално положение... но поне ще знаят какво да очакват.
Декър удари с юмрук по бедрото си.
– Искаш да ми кажеш, че мисията има шанс да успее, че е възможно да се появи една нова колония, която може и да оцелее? Холербах, ти съгласен ли си?