– Да – отвърна тихо Холербах. – Трябва да разгледаме всички подробности. Но... да. Можеш да ми имаш доверие.
Декър затвори очи, а широките му рамене се отпуснаха.
– Добре. Трябва да продължим да работим по схемата си. И този път се опитайте да предвидите проблемите.
Рийз усети голямо облекчение. Ако Декър беше взел противоположното решение – ако великата цел беше отхвърлена – как щеше той, Рийз, да прекара останалата част от живота си?
Младият мъж потреперя. Не можеше дори да си го представи.
– Сега пред нас стоят по-нататъшни действия – каза Холербах. Той вдигна ръката си, която повече приличаше на ръка на скелет, и започна да изброява. – Очевидно трябва да продължим проучванията си по самата мисия – екипировката, разделянето, насочването на Моста. А за тези, които ще останат тук, трябва да организираме преместването на Рафт. – Декър го изгледа изненадан. – Декър, тази звезда там горе няма да се махне сама. Щяхме да сме се разкарали оттук преди много време, ако положението беше нормално. Сега, когато се реши Рафт да остане в рамките на тази Мъглявина, трябва да го преместим. И най-накрая... – Гласът на Холербах замря.
– И най-накрая – прекъсна го Декър с горчивина, – трябва да решим как да подберем хората, които ще пътуват с Моста. А също и тези, които ще останат тук.
Рийз се обади:
– Може би нещо като теглене на жребий ще е найсправедливо...
Декър поклати глава.
– Не. Това пътуване ще има успех, само ако подберем най-подходящите хора.
Холербах кимна.
– Ти си прав, разбира се.
Рийз се намръщи.
– Предполагам. Но... кой ще подбере „подходящия“ екипаж?
Декър се втренчи в него, а белезите по лицето му станаха още по-дълбоки, докато заприличаха на маска от болка.
– А ти кой мислиш, че ще е?
Рийз разклати сферата с питието си.
– Та така стоят нещата – каза той на Палис. – Сега Декър трябва да вземе най-важното решение в живота си.
Палис стоеше пред клетката си с млади дървета, провиращи клони през дървената решетка. Някои от тях бяха почти готови да бъдат пуснати на свобода, помисли си той разсеяно.
– Властта носи със себе много отговорности, както изглежда. Не вярвам Декър да си е давал сметка за това, когато се качи на върха на онзи смешен Комитет. Но със сигурност го разбира сега... Декър ще вземе най-доброто решение; нека само се надяваме, че и всички останали ще направим същото.
– Какво имаш предвид като казваш останалите?
Палис вдигна клетката от поставката ѝ; беше лека, макар и доста обемна, и той я протегна към Рийз. Младият Учен остави сферата с питието си на земята и колебливо пое клетката, взирайки се в развълнуваните млади дръвчета.
– Това трябва да замине с Моста – заяви Палис. – Може би е хубаво даже да вземете още. Пуснете ги на свобода в новата мъглявина, оставете ги да се размножават... и след няколкостотин смени ще започне да се оформя цяла нова гора. Ако новото място вече си няма такава де...
– Защо ми го даваш това на мен? Не разбирам, пилоте.
– Аз обаче разбирам – прозвуча гласът на Шийн.
Палис се извърна. Рийз зяпна и разклати клетката в
изненадата си.
Тя стоеше точно от вътрешната страна на вратата, а дифузната звездна светлина играеше по нежните косъмчета на голите ѝ ръце.
Палис усети, че се изчервява от силен срам; щом я видя да стои там, в собствената му колиба, той се почувства като недодялан младеж.
– Не те очаквах – измърмори.
Шийн се засмя.
– Виждам. Е, няма ли да ме поканиш да вляза? Може ли да пийна едно?
– Разбира се...
Тя се настани удобно на пода, кръстоса крака под себе си и кимна на Рийз.
Рийз поглеждаше ту Палис, ту нея, а червенината му ставаше все по-обилна. Палис беше изненадан. Да не би Рийз да изпитваше някакви чувства към бившата си началник смяна... дори след отношението, което беше демонстрирано към него по времето на изгнанието му на Белт?
Рийз се изправи, като непохватно поклащаше клетката.
– Друг път ще си поговорим, Палис...
– Не е необходимо да си тръгваш – бързо го спря пилотът.
Очите на Шийн искряха от забавлението.
Рийз отново погледна единия, а после и другия.
– Мисля, че ще е по-добре – каза той. Измърмори някакви думи за довиждане и си тръгна.
Палис подаде на Шийн една сфера с напитка.
– Значи е влюбен в теб.
– Юношеска страст – отвърна веднага тя.
Палис се ухили.
– Много добре го разбирам. Но Рийз не е юноша.
– Зная. Вече е решителен и е застанал начело на всички ни. Той е спасителят на света. Но освен това е и голям идиот, когато реши да бъде такъв.
– Мисля, че ревнува...
– Има ли нещо, за което да ревнува, пилоте?