После стигнаха до група Учени, които внимателно пробваха една от машините за провизии. Огромното устройство се беше надвесило над тях, а отворите му приличаха на застинали усти. Рийз знаеше, че машината е твърде голяма, за да бъде вкарана във вътрешността на Моста и поради това тя – заедно с още една машина – колкото и да бе абсурдно, щеше да бъде поставена близо до вратата, но във външния коридор на Моста.
Холербах и Грийе едновременно понечиха да кажат по нещо, ала Рийз вдигна и двете си ръце.
– Не – спря ги той кисело. – Искам да разбера причините, поради които не можем просто да ускорим точно този процес. Изчислихме, че ако по време на полета се направи стриктно разпределение на дажбите, две машини са напълно достатъчни, за да задоволят нуждите ни. Тази тук си има дори вградени системи за филтриране на въздуха и за насищане с кислород, а и открихме...
– Да – прекъсна го Грийе, – но това изчисление е основано на едно главно предположение: че машината ще функционира съвсем пълноценно вътре в Моста. А ние не знаем достатъчно за захранването им с енергия, за да сме сигурни. Знаем, че източникът на енергия на тази машина е вграден по някакъв начин в нея – за разлика от инструментите на Моста, които ползват източник посредством кабели – и дори подозираме, на базата на старите наръчници, че нейното захранване се основава на някаква микроскопична черна дупка, но не сме сигурни. Ами ако се нуждае от звездна светлина, за да може да се зареди отново със запаси? Ами ако произвежда огромни количества от някакъв вреден газ, който ще ни задуши, затворен в рамките на Моста?
Рийз отвърна:
– Трябва да пробваме, за да бъдем сигурни, съгласен съм. Ако производителността на машината намалее дори само с десет процента, тогава ще се наложи да оставим тук поне още петдесет човека.
Грийе кимна.
– Значи разбираш...
– Зная, че тези решения отнемат време. Но това, с което разполагаме най-малко, е точно времето, дявол да го вземе... – В него се трупаше напрежение: напрежение, за което знаеше, че няма да спадне, докато за добро или зло, Мостът не бъдеше пуснат в открито пространство.
Продължиха да вървят нататък и срещнаха Горд. Инженерът от мината, заедно с Нийд, който сега му беше помощник, носеха един парен реактивен двигател към Моста. Горд кимна за миг.
– Господа.
Рийз огледа дребния инженер от мината и притесненията му се изпариха незабавно. Горд се бе върнал към своята ефективна, трескава, малко чепата същност; той почти не приличаше на сянката, която Рийз беше намерил на малката планета на Кокалите.
– Добре се справяш, Горд.
Горд почеса плешивото си теме.
– Напредваме – каза той енергично. – Няма да кажа нищо повече от това; но, да, ние напредваме.
Холербах се наведе напред с кръстосани зад гърба си ръце.
– Какво стана с проблема по отношение на, контролната система?
Горд кимна предпазливо.
– Рийз, осведомен ли си за това? За да насочвам падането на Моста – да променяме орбитата му, – имаме нужда от някакъв начин, по който да контролираме парните реактивни двигатели, които ще прикачим към корпуса; не искаме обаче да правим каквито и да било пробиви в корпуса, през които да минат кабелите за контролното ни устройство. Всъщност, дори не знаем дали въобще сме в състояние да пробием корпуса, за което се сещам сега. Значи, изглежда, че можем да използваме някои компоненти от осакатените Къртици. Част от двигателните им механизми работят на принципа „действие от разстояние“. Аз съм само инженер; може би вие, Учените, разбирате по-добре тези подробности. Но казано с две думи, така ще можем да въздействаме върху реактивните двигатели от вътрешността на Моста като използваме поредица от превключватели, които въобще не е необходимо да са физически свързани с двигателите. Ще направим няколко експеримента, за да разберем до каква степен материалът, от който е направен корпусът, блокира сигналите.
Холербах се усмихна.
– Впечатлен съм. Тази идея твоя ли беше?
– А... – и Горд се почеса по бузата. – Получихме известни напътствия от мозъка на една Къртица. Ако успееш да зададеш правилните въпроси – и минеш през оплакванията ѝ за „пълно сензорно блокиране“ – е изненадващо как... – Гласът му утихна, а очите му се разшириха.
– Рийз. – Силният глас идеше откъм гърба на Рийз; Ученият замръзна. – Знаех си, че ще те намеря някъде наоколо.
Рийз се обърна и вдигна лице към това на Рох. Очите на огромния миньор бяха както винаги с контури, зачервени от гняв, който щеше да избухне всеки момент; юмруците му се отваряха и затваряха като бутала. Грийе тихо изскимтя и се скри зад Холербах.