По дяволите. Той провеси глава над ръба на пластината, като се опитваше да прецени къде лежи проблемът.
Стената от пушек около периферията изглеждаше достатъчно солидна; далечните звезди хвърляха дълги сенки над невидимите работници, които се трудеха в основата на скалата от дим.
Тогава проблемът трябва да беше в самите вързани дървета. На всяко дърво имаше по един пилот, плюс помощници, и всеки един от тях се опитваше да поддържа собствената си ограда от пушек. Онези малки бариери бяха може би най-важният фактор при повлияването на движението на всяко отделно дърво. А дори оттам горе Палис можеше да види колко прокъсани и незапълнени са някои от бариерите там.
Пилотът стовари юмрука си върху палубата на летателния апарат. Проклятие; чистките по време на революцията, както и болестите и гладът, които я бяха последвали, бяха оставили корпуса му от пилоти толкова оредял откъм опитна работна ръка, колкото и всички останали сектори в обществото на Рафт. Той си припомни предишните премествания на Рафт: безкрайните изчисления, дългите по една смяна събрания, движението на дърветата като компоненти на една прекрасно работеща машина...
Този път не бе останало време за нито едно от тези неща. Някои от по-новите пилоти имаха толкова умения, колкото да не паднат от дърветата си. А построяването на странична стена беше едно от най-трудните умения в занаята на пилота на дърво; то беше нещо като да правиш скулптури от пушек...
Той забеляза група дървета, чиито бариери бяха особено редки. Показа ги на Джейм.
Барманът се ухили и подръпна контролните си кабели.
Палис се опита да преглътне радостта по лицето му, миризмата на пара; освен това остави настрана и носталгията си по грандиозното великолепие на дърветата. Чу до себе си как Нийд изпсува, защото листовете му бяха разпиляни от вятъра. Пластината се носеше сред дърветата като някой огромен, невероятен скитер; Палис не можа да се въздържи и потръпна, когато клоните минаха покрай него, само на метър, два от лицето му. Найнакрая летателният апарат спря. От това място бариерите от пушек изглеждаха още по-нещастни; Палис наблюдаваше с все по-голямо отчаяние как неопитните пилоти размахват одеяла пред някакви тънки струйки дим.
Той направи с ръце фуния пред устата си.
– Ей, ти!
Към него се обърнаха множество малки лица. Един от пилотите се катурна назад.
– Напълни си гърнетата! – извика ядосано Палис. – Трябва да натрупаш прилично количество пушек. Единственото, което постигаш с тия одеяла, е да използваш около две пети от възможностите на съдовете...
Като се придвижваха сантиметър по сантиметър, пилотите стигнаха до гърнетата и започнаха да прибавят нови подпалки към малките пламъчета.
Нийд подръпна ръкава на Палис.
– Пилоте. Това редно ли е да става?
Палис погледна. Обгърнати в развлачени одеяла от дим, две дървета се накланяха като слепци едно към друго, докато пилотите им аматьори бяха очевидно погълнати в дреболиите около одеялата и горивните гърнета.
– Не, никак даже не е редно да става – изстреля Палис. – Барман! Свали ни ей там долу и то бързо...
Първото докосване на дърветата можеше да мине дори за нежно: шумолене на листа, нежна целувка на прегръщащите се клонки. Тогава се случи първото по-здраво сблъскване и двете платформи се заклещиха и се разтресоха. Екипажите на дърветата зяпнаха един срещу друг, обхванати от внезапен ужас.
Дърветата продължаваха да се въртят; части от перифериите им вече бяха откъснати и във въздуха започнаха да се сипят дървени стърготини. Един клон се заклещи и с вик като от някое животно, беше счупен из основа. Тогава дърветата започнаха да се търкалят едно през друго, погълнати от обширната, бавна и шумна колизия. Гладките платформи от листа се тресяха. Покрай пластинния летателен апарат прелетяха парчета дърво с размерите на юмрук; Нийд изскимтя и покри главата си с ръце.
Палис се взираше в екипажите на умиращите дървета.
– Махайте се оттам! Свършено е с проклетите дървета. Спускайте се по кабелите и си спасявайте кожите.
Те вдигнаха поглед към него, уплашени и объркани. Палис продължи да им крещи, докато не видя как започват да се спускат по надиплените кабели към палубата.
Дърветата вече се бяха оплели в обречена прегръдка, ъгловите им скорости на въртене се бяха объркали, а дънерите им се въртяха сред водовъртеж от листа и счупени клони. Огромни отломки дърво политаха настрани във въздуха, който се бе изпълнил с пропуквания на разцепваща се дървесина; Палис видя как във въздуха политат горивни гърнета и се замоли екипажите да са имали достатъчно мозък, за да предвидят това и да угасят пламъците им.