Рийз зяпна.
– Декър...
– Никакви дискусии повече, да те вземат дяволите! – изрева Декър в лицето му и го окъпа в слюнка. – Вземи каквото можеш и се махай оттук...
Рийз се обърна и побягна.
Обърна се назад само веднъж. Декър вече се бе изгубил сред мелето при цепнатината.
Рийз стигна до вратата. Подредената опашка отпреди няколко минути се беше разпаднала; хората се опитваха със сила да си проправят път през вратата, крещяха и стискаха абсурдните си пакети багаж над главите си. Рийз вкара в употреба юмруците и лактите си, за да влезе във вътрешността на Моста. Обсерваторията представляваше клетка от шумен хаос, а съоръженията и хората се блъскаха едни в други; единственият останал голям инструмент – телескопът – стърчеше над тълпата като някакъв надменен робот.
Рийз си пробиваше път през тълпата, докато намери Горд и Нийд. Издърпа ги към себе си.
– Излитаме след пет минути!
– Рийз, невъзможно е – възрази Горд. – Виждаш в какво състояние са нещата. Ще причиним наранявания, може би дори смърт, както на пътниците, така и на хората отвън...
Рийз посочи прозрачния корпус.
– Погледнете навън. Виждате ли дима? Декър подпали проклетото скеле. Така че безценните ви експлозиви ще гръмнат след пет минути така или иначе. Разбрахте ли?
Горд пребледня.
Изведнъж шумът отвън се превърна в рев; Рийз видя как и други части от оградата падат. Малцината пазачи, които продължаваха да се борят, бяха преодолени от човешката вълна.
– Когато стигнат дотук, с нас е свършено – каза Рийз. – Трябва да излитаме. Не след пет минути. Сега.
Нийд поклати глава.
– Рийз, има още хора...
– Затворете проклетата врата! – Рийз сграбчи рамото на младежа и го избута към едно контролно табло, инсталирано на стената. – Горд, палѝ експлозивите. Просто го направи!
С присвити очи и треперещи от страх бузи, дребният инженер изчезна сред блъсканицата.
Рийз си проправи път до телескопа. Покатери се по високия стар инструмент, докато накрая гледаше надолу към разбърканото море от хора.
– Чуйте ме! – изрева той. – Можете да видите какво става отвън. Трябва да отлетим. Легнете, ако можете. Помогнете на съседите си. Гледайте децата...
По корпуса вече блъскаха юмруци, по прозрачната стена се притискаха отчаяни лица...
...и с едно синхронизирано пропукване пръчките, експлозиви в скелето се взривиха. Крехката дървена рамка бързо се разпадна; вече нищо не държеше Моста към Рафт.
Подът се наклони. Избухнаха викове като пламъци; пътниците се притискаха един към друг. Отвъд прозрачната стена на корпуса палубата на Рафт се надигна около Моста като течност, гравитационното поле на Рафт издигна пътниците нагоре във въздуха и те се заблъскаха почти комично в покрива.
Откъм вратата се чу кресчендо от викове. Нийд не беше успял да я затвори навреме; изостаналите скачаха през разширяващата се пропаст между Моста и палубата. Един последен мъж се промуши през затварящата се врата; глезенът му се бе захванал някъде и Рийз чу как пищялът му се счупва с внезапност, от която му се доповръща. После пък едно цяло семейство се катурнаха от палубата на Рафт, блъснаха се в корпуса на Моста и се хлъзнаха в безкрайността с изненадани погледи...
Рийз затвори очи и се хвана още по-здраво за телескопа.
Най-накрая всичко беше свършило. Рафт се превърна в таван над главите им, далечен и откъснат; редкият дъжд от човешки същества по корпуса секна, а четиристотин човека бяха влезли в състояние на свободно падане за първи път в живота си.
Чу се силен вик, който обаче долиташе от много далече. Рийз погледна нагоре. с горяща факла в ръка, Рох скочи през дупката в средата на Рафт. Падаше през разделящите ги метри с разтворени ръце и крака; взираше се с изпъкнали очи през стъклото в ужасените пътници.
Огромният миньор се стовари по лице върху прозрачния покрив на Обсерваторията. Изпусна факлата си и задрапа с ръце и крака, за да се хване за нещо по абсолютно гладката повърхност; след това се плъзна безпомощно по нея, като остави зад себе си следа от кръв от разбитите си нос и уста. Най-накрая се търколи на една страна – и тогава в последната секунда се улови за една издатина на парния реактивен двигател.
Рийз слезе от телескопа и откри Горд.
– По дяволите, трябва да направим нещо. Тоя ще откачи двигателя.
Горд се почеса по брадата и огледа висящия миньор, който се бе вторачил в изумените пътници.
– Бихме могли да подпалим двигателя. Парата, разбира се, няма да го засегне, защото той виси под самия отвор но ръцете му ще изгорят – да; това ще го накара да се пусне...
– Или пък – каза Рийз, – бихме могли да го спасим.