Саймън Форд и Хари, дори да бяха суеверни, като своите другари, и тогава не биха оставили шахтата нито на духовете, нито на феите. Надеждата да открият нов пласт би ги накарала да погледнат с пренебрежение на цяла армия от привидения. И понеже не бяха суеверни, те дълбоко вярваха, че каменовъглените залежи на Еберфойл не са изтощени окончателно.
Затова, в продължение на десет години, без да пропускат нито един ден, упорити и непреклонни, като своята увереност, бащата и синът взимаха кирките, лоста и лампата, бродеха из шахтите, търсеха, пробиваха пластовете, вслушваха се в звука им.
Едновременно, тези страстни пазители на шахтата се грижеха и за нейната непокътнатост. Те изпитваха здравината на подпорите и стълбовете, проверяваха дали не заплашва от някъде срутване, дали няма нужда някъде да се подзида някоя част от шахтата, отводняваха насъбраната вода. С една реч, те станаха доброволни защитници и пазители на това безплодно царство, от което бе излязло такова голямо богатство и което сега се превръщаше на дим.
По време на тези обиколки, Хари понякога забелязваше явления, които напразно се мъчеше да си уясни.
Така, неведнъж, като вървеше из тясната галерия, той чуваше звуци прилични на удрянето на копач, който се забива в стената.
Хари, който не се плашеше нито от естественото, нито от свръхестественото, ускоряваше крачките си, за да разбере причината на тези тайнствени звуци. Но галерията беше празна. Като осветяваше стените с лампата си, младият миньор не откриваше никакви пресни следи от кирка или лост, и се питаше дали това не е било някаква слухова измама или някакво странно, особено ехо.
Понякога, като осветяваше някоя подозрителна вдлъбнатина, Хари сякаш виждаше нещо като плъзгаща се сянка. Той се втурваше след нея но нищо не намираше, макар че нямаше изход, който да позволи да се скрие човешкото същество.
Два пъти през последния месец, Хари, като обикаляше западната част на шахтата, много ясно чу далечни избухвания, сякаш някъде се пръскаше динамитен патрон.
— Чудно нещо! — повтаряше си той. — Присъствието на неизвестното същество в шахтата изглежда невъзможно, но не мога и да се съмнявам в това. Нима някой друг освен нас, иска да намери удобни за разработване пластове? Или пък, по-скоро иска да унищожи това, което е останало от Еберфойлските галерии. Но с каква цел? Ще узная това, па макар и с цената на живота си.
Хари чакаше случая, за да разкрие тайната. Той забелязваше понякога тук-там в далечината блещукания, които преминаваха от място на място, като блуждаещи огньове. Но те бяха кратки, като блясването на светкавици и той се отказваше да си обясни произхода им.
Ако Джек Райан и другите суеверни хора видеха тези фантастични светлини сигурно биха почнали да говорят за нещо свръхестествено. Но Хари дори не помисли за това. Също и старият Саймън. И когато те беседваха върху тези явления, предизвикани очевидно от чисто физически причини, старият миньор казваше:
— Нека почакаме, моето момче. Всичко ще се обясни, когато и да е!
Глава VII
Опитът на Саймън Форд
Старият дървен часовник в залата биеше дванадесет часа, когато Джеймс Стар и двамата му спътници излязоха от котеджа.
Светлината, която проникваше през вентилационната галерия, слабо озаряваше площадката. Тук лампата на Хари изглеждаше безполезна, но скоро щеше да стане нужда от нея, тъй като старият надзирател искаше да заведе инженера в най-отдалечените краища на шахтата Дочерт.
Като изминаха две мили по главната галерия, тримата разузнавачи — ще видим, че това беше именно разузнаване — се приближиха до входа на един нисък тунел. Сводът му се опираше върху дървени подпори обрасли с белезникав мъх. Тунелът имаше приблизително същата посока, като течението на реката Форс — на хиляда и петстотин стъпки над него.
Хари вървеше напред и осветяваше пътя. Понякога внезапно насочваше светлината в тъмните вдлъбнатини, като се мъчеше да улови някаква подозрителна сянка.