— Лампата, Хари!
Саймън Форд пое с трепереща ръка лампата. Той отвинти металическата мрежа с тръбичка, която обкръжаваше фитила, и пламъкът почна да гори на открит въздух. Както и очакваха, не стана никакъв взрив, но това, което беше по-важно, нямаше дори ония леки пукания, които говорят за присъствието на малки количества избухлив газ.
Саймън Форд взе тоягата на Хари и като прикрепи лампата за края й, вдигна я високо в горните пластове, дето поради своята лекота, би трябвало да се събере избухливия газ, колкото и малко да е. Спокойният и бял пламък на лампата не откри никакви следи от метан.
— До стената — каза инженерът.
Саймън Форд вдигна лампата до оная част на стената, дето вчера с Хари беше наблюдавал излъчването на избухлив газ. Ръката на старият надзирател трепереше, когато той се мъчеше да докара лампата до пукнатината в скалата.
— Замести ме, Хари — каза той.
Хари взе тоягата и едно след друго поднесе лампата до различни места на стената, дето пластовете се отделяха един от друг. Обаче и той клатеше глава, като не чуваше никакви пукания, характерни за присъствието на минен газ. Нямаше избухвания. Очевидно, нито една частица газ не излизаше от пукнатината.
— Нищо няма! — извика Саймън Форд, като стисна юмруци под влиянието не толкова на разочарование, колкото на гняв.
Неочаквано из гърдите на Хари се изтръгна вик.
— Какво има? — живо запита Джеймс Стар.
— Пукнатините в стената са замазани.
— Не може да бъде! — извика старият миньор.
— Вижте сами!
Хари не се лъжеше: замазаните пукнатини ясно се виждаха при светлината на лампата. Прясната мазилка бе оставила върху стената дълга белезникава ивица, която не можеше да се прикрие от слоя въглищен прах.
— Той е! — извика Хари. — Това може да бъде само той!
— Той? — повтори Джеймс Стар.
— Да — отговори младият мъж, — онова тайнствено същество, което се скита из нашата шахта, което аз сто пъти дебна и нито веднъж не съм заловил. Сигурно това е авторът на писмото, което трябваше да ви попречи да дойдете на срещата с баща ми, мистър Стар. Той е същият, който хвърли камък през отвора на галерията Яроу. Ах, никакво съмнение вече няма! Във всичко това се вижда човешка ръка…
Хари говореше така разпалено, че неговата увереност мигновено се предаде на инженера. Колкото за стария надзирател, нямаше нужда той да бъде убеждаван. Защото неоспоримият факт беше на лице: замазаните цепнатини, из които снощи избухливият газ излизаше така свободно.
— Вземи копача, Хари! — извика Саймън Форд. — Стъпи на раменете ми, момче! Аз съм още достатъчно здрав, за да те издържа.
Хари разбра. Баща му застана плътно до стената, момъкът се покатери по раменете му, за да достигне с копача си видимата следа от замазването. С няколко удара той откърти част от мазилката. Веднага след това се дочу леко пукане, прилично на това, което се чува, когато се пукат мехурчетата на шампанското.
Хари вдигна лампата и я приближи до пукнатината. Разнесе се слаб гръм и по стената запълзя мъничко червено, със сини краища пламъче.
Хари веднага скочи на земята, а старият надзирател, безсилен да удържи радостта си, улови инженера за ръката:
— Ура! Ура! Ура! Мистър Джеймс! Минният газ гори! Значи, има въглища!
Глава VIII
Динамитен взрив
— Е, мистър Джеймс — запита Саймън Форд, — какво ще кажете за нашето откритие? Бях ли прав, че ви безпокоих? Съжалявате ли, че посетихте шахтата Дочерт?
— Не, не, стари приятелю — отговори Джеймс Стар, — ние не загубихме напразно времето си, но можем сега да го загубим, ако не се върнем в котеджа. Ще разрушим с динамит тази стена. Ще открием входа на новия пласт, и след редица изследвания, ако пластът се окаже значителен, аз ще организирам Дружеството на Новия Еберфойл.
— Добре казано, мистър Джеймс! — възкликна Саймън Форд. — Значи, старите минни галерии ще се подмладят, като вдовица, която се е омъжила повторно? Значи пак, ведно с ударите на кирките и лопатите, с тракането на вагонетките, с цвиленето на конете, със скърцането на колелетата и грохота на машините — в шахтата ще се върне предишния живот, и аз отново виждам всичко това! Надявам се, мистър Джеймс, че вие няма да ме сметнете за много стар и отново ще ме приемете като надзирател.
— Не, Саймън, разбира се, не! Вие сте по-млад от мене, стари приятелю.
— Да ни пази светият Мунго! А вие пак ще бъдете наш директор! Дано новото находище продължи дълги години, и дано Бог ме вземе при себе си, преди да съм видял неговото изчерпване.