Обаче поради факта, че параходът го е оставил на пристанището Стирлинг, търсенията бяха насочени в тази посока, но не дадоха никакви резултати.
Трябваше да се помести в най-големите вестници на Съединеното кралство съобщение за инженер Стар с описание на чертите му, с датата на заминаването му от Единбург — и да се чакат резултатите. Това бе направено при много голяма тревога. Ученият свят на Англия беше почти готов да повярва в окончателното изчезване на един от своите много видни членове.
Докато учените се безпокояха за Джеймс Стар, Хари беше също така предмет на не по-малки тревоги. Но синът на стария миньор не заемаше голямо обществено положение и затова неговото изчезване смути само другаря му Джек Райан.
Спомняме си, че при срещата на стълбата в галерията Яроу, Джек Райан покани Хари да дойде на празника на Ервайнския род — след една седмица. Хари се съгласи и обеща, че непременно ще дойде, а Джек не веднъж се бе убеждавал, че другарят му винаги устоява на дадената дума.
И ето, на Ервайнския празник нищо не липсваше: нито песни, нито танци, нито развлечения от всякакъв род — липсваше само Хари Форд.
Трябва да кажем, че бележката за Джеймс Стар, поместена във вестниците, не бе прочетена от Джек Райан. Затова честният младеж се тревожеше само за отсъствието на Хари и мислеше, че само някоя важна причина може да му попречи да изпълни обещанието си. На другия ден след Ервайнския празник, Джек Райан се готвеше да замине с влака за Глазгоу и оттам да отиде в Еберфойл, и щеше да направи това, ако не му попречи едно събитие, което едва не му коства живота.
Ето какво се случи през нощта на 12 декември. Този случай можеше да потвърди страховете на всички суеверни хора, каквито не липсваха в чифлика Мелроз.
Ервайн е крайморско градче в графството Ренфрю, с около седем хиляди жители, и е разположено в острия завой на шотландското крайбрежие, почти до входа на Клайдския залив. Неговото пристанище, доста добре защитено от ветровете и откритото море, се осветява от силния фар, който посочва мястото за минаване, така че предпазливият и внимателен моряк не може да сбърка. Затова в тази част на крайбрежието корабокрушения стават много рядко.
Щом градът има своето историческо минало, щом неговият замък е принадлежал някога на Роберт Стюард3, то непременно тук ще се намират развалини. В Шотландия, обаче, във всички развалини живеят духове — или поне така мислят жителите от планинските места и от низините. Най-старите развалини, които по тази част на крайбрежието се ползуваха с най лоша слава, бяха именно развалините на замъка на Роберт Стюард, носещи името Дендоналд Кестл.
По онова време замъкът Дендоналд — убежище на всички бродещи духове — беше съвсем изоставен. Малцина бяха ония, които посещаваха високата скала над морето, на две мили от града, дето се издигаше замъка. Понякога някой чужденец пожелаваше да разгледа тези исторически останки, но винаги отиваше там самичък: жителите на Ервайн не се съгласяваха да придружат никого до тези места, дори срещу най-щедро възнаграждение. Носеха се легенди за „Огнените Жени“, които живеели в стария замък. Най-суеверните твърдяха, че са виждали със собствените си очи тези фантастични създания. Разбира се, в тяхното число беше и Джек Райан.
И така, вечерта, изобилно почерпен с бира, ликьор и уиски, с каквито напитки завършваше винаги празника на Ервайнския род, Джек Райан не пропусна да се върне на своята любима тема, за голямо удоволствие, а може би и за голям страх на слушателите си.
Увеселението ставаше в обширния хамбар на чифлика Мелроз, недалече от брега. Пред обора, в голям железен мангал, гореше кокс. Вън времето беше много лошо. Гъсти облаци се носеха над вълните, гонени към брега от силен югозападен вятър. Нощта беше черна, в облаците нямаше нито една прозирка, земята и небето се сливаха в дълбока тъмнина. В такова време може тежко да си изпати всеки кораб, който се осмели да влезе в Ервайнското пристанище.
Вечерта завършваше с последния разказ на Джек Райан. Слушателите му се бяха пренесли в света на привиденията, и обстановката беше много подходяща, за да се вярва в съществуването на този свят.
Изведнъж вън се чуха викове. Джек Райан прекъсна разказа си и всички бърже излязоха от хамбара. Тъмнината беше непрогледна, валеше проливен дъжд и духаше силен вятър.
Двама или трима рибари, като се опираха в скалата, за да се задържат на нозете си, почнаха да викат със всички сили към морето. Джек Райан със своите спътници се спусна към тях.
На няколко десятки метра от брега се мяркаше смътно някаква тъмна маса. Ако се съди по сигналните светлини, това беше кораб. На главната мачта имаше бяла светлина, на десния борд — зелена, а на левия — червена. Очевидно, параходът с пълен ход се приближаваше до брега.
3
Роберт Стюарт е първият шотландски крал от рода на Стюардите, които заемаха шотландския престол, a в XVII век и английския престол.