— Загиващ кораб! — извика Джек Райан.
— Да — отговори един от рибарите, — сега той не би могъл да се върне, дори и да пожелае това.
— Сигнали! Сигнали! — извика един от шотландските рибари.
— Какви? — възрази рибарят. — В такава буря не може да се удържи запален факел.
Отново се дочуха викове. Но кой можеше да ги чуе при този вилнеещ вятър! Корабът наистина не можеше да се отърве от загиване.
— Как е възможно така да се командува кораб — извика смаян един моряк.
— Нима капитанът не знае за Ервайнския фар? — запита Джек Райан.
— Вероятно знае — отговори един от рибарите, — ако само не е излъган от нещо.
Преди рибарят да довърши мисълта си, Джек Райан нададе страшен вик. Беше ли чут този вик от екипажа? Едва ли, но във всеки случаи, много късно, за да може корабът да се отклони от линията на подводните скали, която се белееше в мрака.
Но този вик не беше, както можеше да се стори на околните, отчаяно предупреждение към загиващите хора.
Не. В този миг Джек Райан стоеше с гръб към морето. Останалите също така гледаха на нещо, което се намираше на около половин миля от тях. Това бе замъка Дендоналд. На върха на старата кула се извиваше под силния напор на вятъра дългият език на силни пламъци.
— Огнената Жена! — с ужас извикаха суеверните шотландци.
Всичко се обясняваше. Очевидно корабът заблуден в мъглата, се е отклонил от пътя си и е взел този пламък по върха на замъка Дендоналд, за пламъка на Ервайнския фар. Капитанът мислел че се намира пред входа на залива, разположен на десет мили на север, и се носеше право към сушата, дето нямаше никакво убежище за него.
Какво да направят, за да спасят кораба, ако още не е късно? Да се качат на кулата и да се опитат да угасят този пламък? Но кой шотландец би се осмелил да нанесе такова оскърбление на Огнената Жена? Пък и беше вече късно: сред грохота на стихиите се разнесе ужасен трясък.
Корабът заседна със задната част в плиткото. Всички светлини в него угаснаха. Белезникавата линия на подводните скали сега сякаш се начупи. Корабът се спря до нея, легна на едната си страна и се разби върху скалите.
В същия този миг, по някакво странно съвпадение, дългият пламък от кулата Дендоналд изчезна, сякаш откъснат от яростния порив на вятъра. Морето, небето и брегът отново потънаха в най-дълбок мрак.
— Огнената Жена — за последен път извика Джек Райан, когато необяснимото явление отново изчезна.
Храбростта, която бе напуснала суеверните шотландци пред мнимата опасност, се върна в тях пред лицето на действителната опасност, когато трябваше да спасяват своите загиващи братя. Разярените стихии не ги плашеха. Като се омотаха с въжета, те — колкото храбро, толкова и лекомислено — се хвърлиха на помощ на претърпелия корабокрушение параход.
За щастие, техният опит успя, макар че някои от тях, в това число и храбрият Джек Райан, получиха силни рани от камъните. Но капитанът на кораба и осем души от екипажа бяха докарани на брега живи и невредими.
Оказа се, че това е норвежкия кораб „Мотала“, който плува натоварен с дървен материал за Глазгоу. Капитанът на кораба, заблуден от пламъка над кулата на замъка Дендоналд, насочил кораба право към брега, вместо да влезе в Клайдския залив.
Сега от „Мотала“ не бе останало нищо, освен няколко разбити части, които вълните блъскаха в крайбрежните скали.
Глава XII
Подвизите на Джек Райан
Джек Райан и другите трима, също така ранени негови другари, бяха пренесени в чифлика Мелроз, дето незабавно им бе дадена помощ.
Джек бе пострадал най-много от всички, тъй като в момента, когато, овързан с въжето, се бе хвърлил в морето, яростните вълни го изхвърлиха върху скалите. Още няколко мига и неговите другари щяха да измъкнат на брега безжизненото му тяло.
Храбрият юноша трябваше да остане три-четири дни на легло, нещо, което много го ядосваше. Обаче, когато му позволиха да пее колкото иска, той почна да се отнася към нещастието си по-търпеливо и чифликът Мелроз почна да кънти от веселите приливи на гласа му.
След това приключение, той почна много повече да се страхува от духове и гноми, които бяха погубили, според него, кораба „Мотала“, при което беше съвсем безполезно да се мъчи човек да ги намери и накаже.
Съдебният следовател, натоварен с разследването на корабокрушението, се яви, за да разпита свидетелите на катастрофата. Всички разказаха, че корабокрушението е било предизвикано от свръхестественото появяване на Огнената Жена върху развалините на замъка Дендоналд.