Две недели след своето пристигане в котеджа, Нел вече стана схватлива и усърдна помощница на старата Мейдж. Очевидно, за нея беше съвсем естествено да остане в къщата, дето я бяха приели с такова състрадание. Възможно е тя и да не си представяше, че би могла да живее на друго място. Тя напълно се задоволяваше с компанията на семейството Форд, и, разбира се, тези добри хора почнаха да я смятат за своя осиновена дъщеря — от момента, в който бе влязла в къщата им.
Нел беше много хубава, и новият й живот я направи още по-хубава. Без съмнение, тя за пръв път в живота си беше щастлива и изпълнена с благодарност към хората, на които дължеше това щастие. Мейдж се отнасяше към Нел като майка, а старият надзирател просто я обожаваше.
По същото време Хари направи едно неочаквано откритие, с което донякъде се обясни появяването на Огнените Жени в развалините на замъка Дендоналд в Ервайн.
Веднъж, след като бе изследвал южната част на шахтата, изследване, което продължи няколко дни, Хари с труд се промъкна в един тесен коридор, прокопан между слюдените пластове. Изведнъж, за свое голямо учудване, той се видя на открито, на чист въздух. Коридорът, който отиваше полегато към повърхността на земята, завършваше точно сред развалините на замъка Дендоналд. Следователно, между Новия Еберфойл и хълма на който се издигаше старият замък, имаше тайно съобщение. Горният отвор на прохода, скрит в камъни и храсталаци, беше съвсем невидим отвън, и затова при разследванията не можаха да го открият.
След няколко дни, Джеймс Стар, когото Хари доведе тук, лично разгледа този естествен изход от минните галерии.
— Ето ви едно убедително доказателство за суеверните хора, — каза той. — Сбогом, гноми, духове и огнени жени! Очевидно, съществата, които се крият в шахтата, се съобщават по този проход със земната повърхност. Разбира се, те подмамиха със своя факел в бурната нощ кораба „Мотала“ към брега и, като старинните брегови пирати, щяха да го ограбят, ако там не беше Джек Райан с другарите си. Ето и входа в тяхното убежище. Но дали са там сега?
— Там са, защото Нел трепери, когато й споменат за това. — убедено отговори Хари. — Разбира се, че са там, щом тя не желае или не смее да говори за това.
Очевидно, Хари беше прав. Ако тайнствените обитатели на шахтата бяха я напуснали или бяха умрели, то за девойката не би имало никаква причина да пази мълчание.
Обаче, Джеймс Стар непременно искаше да проникне в тази тайна. Той виждаше, че от това зависи бъдещето на новите работи в мината, затова взе най-строги предпазни мерки. Предупреди съдебната власт. Полицейските агенти почнаха тайно да наблюдават развалините на замъка Дендоналд. Хари лично се кри в храстите няколко дни наред. Но всичко бе напразен труд — нищо не можаха да открият.
Беше празничен ден. Всички си почиваха — както на повърхността в графството Стирлинг, така и в подземното царство. Работниците се разхождаха. Навсякъде под куполите на Новия Еберфойл се носеха песни. Хари и Нел излязоха от котеджа и тръгнаха бавно по левия бряг на езерото Малколм. Там електрическите фенери не светеха така ярко, и лъчите им по един странен начин се отразяваха в живописните скали, които поддържаха сводовете. Този полумрак беше приятен за очите на Нел, която с мъка понасяше силната светлина.
След едночасова разходка, Хари и неговата спътница се спряха пред църквицата на естествената тераса, която се издигаше над водите на езерото.
— Твоите очи, Нел, още не са свикнали със светлината, — каза Хари, — и те, разбира се, не могат да понасят слънчевия блясък. Но кажи ми, нима никога, откак си се родила, не си излизала върху земната повърхност?
— Никога, Хари — отвърна Нел, — и не мисля, че баща ми или майка ми са ме носили там, дори когато съм била малка. Бих си спомняла, ако е имало такова нещо.
— Вероятно. — каза Хари, — Впрочем, през ония времена много хора никога не напускаха шахтата. Но сега железният път в големия тунел ни завежда на повърхността за няколко минути. И аз с нетърпение чакам, Нел, да ми кажеш: „Да вървим, Хари, очите ми ще издържат на светлината. Искам да видя слънцето“.
— Ще кажа това, Хари, надявам се, скоро ще го кажа. Ще изляза с тебе да се полюбувам на външния свят, но все пак…
— Какво искаш да кажеш, Нел? — живо запита Хари. — Дали съжаляваш, че си напуснала тъмната пропаст, дето прекара първите години от живота си и отдето те измъкнах почти мъртва?