— Не, Хари — отговори Нел, — аз мислех само, че мракът е също така прекрасен. Знаеш, който не е живял там, само той няма да разбере това, което чувствувам и което не мога да ти обясня.
— И ти не се ли страхуваше, Нел, когато беше самичка?
— Хари — отговори девойката, — аз не се страхувах тъкмо когато бях самичка.
Гласът на Нел леко трепереше. Хари продължи:
— Но ти би могла да се заблудиш в дългите коридори, Нел. Нима не се боеше от това?
— Не, Хари, аз отдавна зная всички криволичения на новите галерии.
— Оттам излизала ли си някога?
— Да… понякога… — отговори девойката нерешително. — Стигах понякога до Стария Еберфойл.
— Значи, ти знаеше стария котедж?
— Котеджът — да… но тези, които живееха там, ги виждах само отдалече.
— Това бяхме ние — баща ми, майка ми и аз — каза Хари. — Ние не пожелахме да напуснем нашата стара шахта.
— Може би, по-добре щяхте да направите да я напуснете… — продължи девойката. — Тогава беше много опасно да се ходи из новите галерии. Да, много опасно, Хари! Веднъж някакви непредпазливи хора слязоха в тези дълбочини. Бяха далеко, много далеко! И се загубиха.
— Загубиха ли се? — запита Хари, като погледна Нел.
— Да, заблудиха се — с треперещ глас отговори девойката. — Лампата им беше угаснала и… те не можаха да намерят пътя си.
— И там, — извика Хари, — зазидани в течение на седмици, те бяха вече съвсем близо до смъртта! И ако не беше онова благодетелно същество, което тайно им носеше по малко храна, ако не беше оня тайнствен водач, който доведе при тях избавителите им, те никога нямаше да излязат от този гроб.
— Отде знаеш всичко това? — запита девойката.
— Зная го, защото тези хора бяха Джеймс Стар, баща ми, майка ми и аз.
Нел вдигна глава, улови младия момък за ръката и го погледна така втренчено, че той усети смущение до дълбочината на душата си.
— Ти? — прошепна тя.
— Да — отговори Хари, — а тази, на която дължим живота си, си ти, Нел: не може да бъде друг, освен тебе.
Нел закри лицето си с ръце, без да отговори нещо. Хари никога не беше я виждал така развълнувана.
— Тези, които те спасиха, Нел, — добави той с вълнение, — на теб дължеха живота си. Нима мислиш, че мога да забравя това?
Глава XVI
Върху движещата се стълба
Разработването на Новия Еберфойл даваше грамадни печалби. Разбира се, инженер Джеймс Стар и Саймън Форд, които бяха открили този много богат каменовъглен басейн, взимаха широко участие в печалбите. Значи, Хари ставаше един богат кандидат за женитба. Той, обаче, не се готвеше да напусне котеджа. Беше заместил баща си и добросъвестно изпълняваше своята длъжност старши надзирател. Джек Райан се радваше на успехите на своя приятел. Двамата се виждаха често — ту в котеджа, ту в подземните работи. Джек Райан бързо забеляза чувствата, които Хари изпитваше към девойката. Хари не ги признаваше, но Райан се смееше от сърце, когато на неговите въпроси другарят му само отрицателно клатеше глава.
Веднъж Джек Райан се спускаше по охладителния канал, чрез който долните галерии в мината се съобщаваха с повърхността. Той се възползва от една движеща се стълба, която позволяваше изкачването и слизането да става без никакво усилие. На около сто и петдесет стъпки дълбочина той се срещна на една тясна площадка с Хари, който се изкачваше към повърхността.
— Ти ли си? — запита го Джек, като гледаше своя другар, ярко осветен от светлината на електрическите лампи.
— Да, Джек — отговори Хари, — и ми е драго, че те виждам. Искам да ти предложа нещо.
— Нищо няма да слушам, докато не науча нещо за Нел! — възкликна Джек Райан.
— Нел е здрава, Джек, и дори толкова здрава, че след един месец или месец и половина аз се надявам…
— Да се ожениш за нея?
— Ти не знаеш какво говориш, Джек!
— Може би, Хари. Но затова пък зная какво ще направя.
— Какво ще направиш?
— Ще се оженя аз за нея, щом ти не я искаш! — отговори Джек Райан, като се смееше силно.
Хари мълчаливо го изгледа.
— Хари — каза Джек, — мислиш, че аз говоря сериозно това за Нел?
— Не, Джек, — отговори Хари.
— Но сега вече искам да бъда сериозен.
— Искаш да ми говориш сериозно?
— Приятелю Хари, — каза Джек, — вярвай ми, мога да ти дам много добър съвет.
— Слушам те, Джек.
— Ето съвета ми. Ти обичаш Нел и тя е достойна за тази любов. Баща ти, старият Саймън, майка ти, старата Мейдж, я обичат като своя дъщеря. И за тебе е така лесно да направиш, щото тя наистина да им стане дъщеря. Защо не се ожениш за нея?
— Нима знаеш чувствата на Нел, Джек — възрази Хари, — та можеш да говориш така?