През това време на изток очертанията на морето станаха все по-ясни. Редът на боите възникваше постепенно в същия ред, както в небесната дъга. Всяка секунда боите ставаха все по-ярки. Розовият цвят минаваше в червен, червеният в огнен. Раждаше се денят.
Погледът на Нел се местеше от подножието на хълма към града, чиито отделни здания почнаха постепенно да се очертават. Тук-там се издигаха високи звънарни, и техните очертания се рисуваха съвсем ясно.
Най-сетне първият слънчев лъч докосна очите на девойката. Това беше същият онзи зеленикав лъч, който се издига сутрин или вечер от морето когато хоризонтът е чист. Нел се изправи и протегна ръце.
— Пожар! — извика тя.
— Не, Нел — отговори Хари. — Това не е пожар. Това е златният венец, който слънцето слага върху паметника на Уолтър Скот.
Наистина, върхът на звънарната, висока двеста стъпки, светеше като фар.
Денят се бе родил. Слънцето бе изгряло. Неговият диск изглеждаше влажен, сякаш наистина бе излязъл от морските вълни. Отначало малко сплескан, той постепенно приемаше кръгла форма. Сиянието скоро стана непоносимо, сякаш сиянието на небесната пещ.
Нел се видя принудена да затвори очи и дори притисна клепачите си с ръце.
Хари пожела тя да се обърне към противоположната страна.
— Не, Хари — възрази тя, — ще трябва очите ми да свикнат да гледат това, което гледат и твоите очи.
През пръстите си Нел виждаше светлината, още розова, но избледняваща с издигането на слънцето на хоризонта. Тя постепенно свикна с нея. След това, клепките й се отвориха и най-сетне очите й се изпълниха със сиянието на деня.
Развълнувана, девойката падна на колене и извика:
— Боже мой, колко е хубав света!
Глава XVIII
От езерото Ломонд до езерото Кетрайн
След няколко часа почивка и закуска в хотел Ламберт, решиха да завършат екскурзията с една разходка към страната на езерата.
Силите на Нел се върнаха. Очите й сега можеха спокойно да понасят слънчевата светлина, а гърдите й да вдишват свежият и животворен въздух. Зеленината на дърветата, променливите багри на растенията и небесната синева разгръщаха пред нея богата гама от цветове.
Влакът, в който се качиха на гарата, докара Нел и нейните спътници в Глазгоу. Там, от моста, хвърлен през реката Клайд, те можаха да се полюбуват на речната красота. Нощта прекараха в Кралския хотел.
На следния ден те отново се качиха на влака, който отиваше през Дембертон и Болок за южната околност на езерото Ломонд.
— Това е родината на Роб Рой и Фербус Мак-Грегор4, също така описана поетично от Уолтър Скот, — каза Джеймс Стар.
Дембертон е разположен на мястото, дето се сливат реките Клайд и Ливен. Джеймс Стар разказа няколко епизоди от живота на Мария Стюарт5. От този замък тя заминала за Франция, за да се омъжи за Франциск II и да стане френска кралица. Също там в 1815 година английското правителство смятало да заточи Наполеон, но после изборът паднал на остров сред Атлантическия океан.
Скоро влакът спря в Болок, до дървената скеля, която се спускаше към самото езеро. Туристи, които бяха дошли на екскурзия из езерата, очакваха парахода „Синклер“. Нел и нейните спътници се качиха на този параход, като си взеха билети до Инверслайд, на северния край на езерото Ломонд.
Денят започваше ясен и слънчев, без обичайната английска мъгла. Нито една от подробностите на пейзажа, който се разгръщаше по протежение на тридесет мили, не се изплъзна от погледите на пътниците на парахода „Синклер“. Нел, която седеше на предната част на парахода между Джеймс Стар и Хари, се отдаваше с цялото си същество на величествената поезия, с която е пълна шотландската природа.
Джек Райан ходеше на палубата на „Синклер“, постоянно разпитваше инженера, който впрочем и без да го разпитват, разказваше с възторг за страната на Роб Рой, която се разстилаше пред очите им.
Показаха се множество малки островчета. Това беше нещо като развъдник на острови. Параходът изобикаляше техните стръмни брегове, дето се виждаха или самотни долини, или диви клисури и озъбени отвесни скали.
— Какво е това малко пристанище? — запита Нел, като се обърна към източния бряг на езерото.
— Това е Балме, началото на планинската местност — отговори Джеймс Стар. — От тук започва планинската Шотландия. Развалините, които виждате, Нел, са остатъци от старинния женски манастир, а в тези разхвърлени гробове са погребани членовете на рода Мак-Грегор, който още се слави из цялата страна.
— Слави се със своята и с чуждата кръв, която е проливал — забеляза Хари.
5
Мария Стюарт, след смъртта на мъжа си, френския крал Франциск II, се върнала в Шотландия и станала шотландска кралица. След това почнала да предявява претенции за английския престол и била наказана със смърт от английската кралица Елисавета.