— Нел — продължи Хари, като се мъчеше да сдържи вълнението си, — искаш ли ние с тебе никога да не се разделим? Искаш ли да стана твои съпруг?
— Искам, Хари — отговори Нел, като го гледаше със своите ясни очи. — Искам, ако мислиш, че ще мога да запълня твоя живот…
Нел не бе успяла да довърши фразата си, в която се криеше цялото бъдеще на Хари, когато се случи нещо необяснимо.
„Роб Рой“, който се намираше още на половин миля от брега, усети силен тласък. Долната му част удари в дъното на езерото, и машината, въпреки всички усилия, не можа да помръдне парахода от мястото му.
Причината за това бе, че езерото Кетрайн внезапно намали водите си в своята източна част, сякаш на дъното му се бе отворила грамадна дупка. За няколко секунди то пресъхна, като морски бряг през най голям отлив. Почти всичките му води навлязоха в недрата на земята.
— Приятели мои — извика Джеймс Стар, който внезапно се досети за причината на това явление. — Да пази Бог Новия Еберфойл.
Глава XIX
Последната заплаха
Този ден работите в Новия Еберфойл вървяха, както всякога. Тътнежът на гърмежите от разрушаването на каменовъглените пластове се чуваше отдалече. Разнасяха се удари на кирка и лост, които копаеха въглища, скърцаше пробивачна машина, чиито свредели пронизваха пластовете от пясъчник и слюда. В шахтите царуваше непрекъснат глух шум. Въздухът, всмукван от машините, свиреше във вентилационните галерии, и дървените врати с трясък се затваряха под неговия напор. В долните галерии вагонетките се движеха със скорост петнадесет мили в час, а автоматическите сигнали предупреждаваха работниците да се крият по вдлъбнатините на тунела. Безспирно се издигаха и спускаха клетките на асансьорите, с помощта на грамадни барабани, закрепени на повърхността. Лампите, нажежени до крайност, ярко осветяваха Въглеград.
Саймън Форд и Мейдж, след обяда, както винаги, седяха в двора на котеджа. Старият надзирател си почиваше, като пушеше лулата си, натъпкана с първокачествен френски тютюн. Съпрузите разговаряха както винаги за Нел, за своя син, за Джеймс Стар и за тяхната екскурзия върху повърхността на земята. Къде ли са те? Какво правят в този момент? Как могат да се бавят толкова дълго на повърхността, без да им стане мъчно за шахтата?
Изведнъж се разнесе някакъв рев с нечувана сила и в шахтата се изля грамаден водопад. Саймън Форд и Мейдж скочиха.
Почти в същия миг водите на езерото Малколм се раздвижиха. Една висока вълна се вдигна, като при морски прилив, заля брега и се разби в стените на котеджа.
Саймън накара Мейдж да се качат на горния етаж на къщата. От всички страни на Въглеград се чуваха викове.
Жителите на града търсеха убежище по високите крайбрежни скали. Ужасът достигна своя предел. Няколко миньорски семейства, полуобезумели, се хвърлиха към тунела, за да стигнат до горните галерии. Всички се страхуваха, че морето се е втурнало в подземието, чиито галерии минаваха под дъното на Северния канал.
Но когато първите бегълци стигнаха края на тунела, те се сблъскаха със Саймън Форд и жена му, които бяха напуснали котеджа.
— Не бягайте, не бягайте, приятели мои! — викаше старият надзирател. — Ако нашият град е наводнен, водата тича по-бързо от вас и никой няма да може да се спаси. Но водата вече не се издига. Изглежда, че опасността премина.
— Ами другарите, които работят долу? — извика някой от миньорите.
— За тях няма защо да се боим, — отговори Саймън Форд, — Работите там се водят над езерното равнище.
Думите на старият надзирател се потвърдиха. Наводнението дойде неочаквано, но като се разля из долните галерии на мината, водата само издигна с няколко стъпки нивото на езерото Малколм. Следователно, Въглеград не се заплашваше от никаква опасност и можеха да се надяват, че наводнението, като проникне в най-долните галерии на шахтата, няма да вземе жертви.
Беше ли това наводнение предизвикано от изливането на някоя подземна река или пък някъде се бе отпушило някое подземно езеро — Саймън Форд и неговите другари не можеха да разберат.
Но никой не се съмняваше, че това не е някаква проста случайност.
Същата вечер вестниците на графството поместиха описание на странното явление в езерото Кетрайн.
Нел, Хари, Джеймс Стар и Джек Райан побързаха да се върнат в котеджа и потвърдиха тази новина. Те с радост научиха, че за Новия Еберфойл всичко бе минало само с малки материални щети.
И така, дъното на езерото Кетрайн внезапно се бе пробило. От езерото остана само едно малко блато и няколко акра земя, там дето дъното беше по-низко от пробитата част.