След няколко дни Джеймс Стар заговори върху това със стария надзирател и сина му.
— Саймън — казваше той, — макар че този случай може да се обясни и като едно природно явление, аз предчувствувам, че той влиза в категорията на ония причини, които ние търсим досега.
Разбира се, всички се стараеха да държат Нел далече от тези тревоги. Обаче от нейното поведение се виждаше, че тя споделя безпокойството на своето ново семейство. Върху натъженото й личице се четеше тежка вътрешна борба.
Беше решено Джеймс Стар, Саймън Форд и Хари да отидат на мястото на пробива и да се опитат да обяснят тази причина.
Тримата се качиха на една лека лодка, управлявана от Хари, и заминаха да разгледат природните подпори, на които се държеше част от масива, под дъното на езерото Кетрайн. Внимателното разглеждане потвърди техните предположения. Черните следи от обгаряне още се виждаха, тъй като водата бе оголила основите на подпорите. Това разрушаване беше предварително обмислено и изпълнено от човешка ръка.
Върнаха се в котеджа и никому не казваха за резултатите от своето изследване, и за всички продънването на езерото си остана проста случайност. Езерата в Шотландия ставаха с едно по-малко, и толкова.
Малко по малко Нел се върна към своите предишни занимания. В душата й остана само един неизличим спомен за нейното посещение на повърхността, от което Хари се възползува за просветата на девойката. Но това посещение на външния свят не остави в душата й никакви съжаления: както и по-рано, тя обичаше мрачното царство, в което трябваше да живее като омъжена жена, така както бе живяла като дете и девойка.
Новината за предстоящата сватба на Хари Форд и Нел се пръсна из Новия Еберфойл. Отвсякъде дойдоха в котеджа хора с честитки и поздравления. Разбира се, Джек Райан бе един от първите.
Но случи се така, че цял месец преди сватбата, Новият Еберфойл бе подложен на най-големи изпитания. Близката дата на брака между Нел и Хари сякаш предизвикваше една след друга катастрофи, чиято причина не можеше да се открие.
Така, в една от долните галерии бяха опожарени всички дървени съоръжения. Намериха лампата, от която се бяха възползували подпалвачите. Хари със своите приятели, с риск на живота си потуши пожара, който заплашваше цялата мина. Той успя да стори това, благодарение на пожарогасителите, с които бяха снабдени шахтите.
Друг път стана срутване, предизвикано от разрушаването на обшивката на една галерия, и Джеймс Стар установи, че тази обшивка беше предварително изрязана с трион. Хари, който ръководеше работата на това място, беше затрупан и се спаси от смърт само по едно чудо.
След няколко дни, влакът, с който пътуваше Хари, се натъкна на препятствие и се обърна. По-късно се разкри, че върху релсите била сложена дебела греда.
Накъсо казано, нещастните случаи почнаха да се повтарят така често, че сред въглекопачите настъпи истинска паника. Нужно беше присъствието на началниците, за да задържат хората на работа.
— Значи, тук действува цяла шайка злодейци — повтаряше Саймън Форд, — а ние не можем да заловим нито един от тях.
Търсенията почнаха отново. Полицията на графството беше денонощно на крак, но нищо не можа да открие. Джеймс Стар забрани на Хари, върху когото, очевидно, бяха насочени всички тези покушения, да излиза самичък вън от пределите на работата.
Същото се отнасяше и до Нел, от която, разбира се, по настояването на Хари, бяха скрити всички тези престъпления, които можеха да й напомнят нейното минало. Саймън Форд и Мейдж я пазеха денем и нощем с някакво сурово внимание. Клетата девойка виждаше това, но не изказа нито една жалба, не направи нито една забележка. Разбираше ли тя, че това се върши за нейна полза? Вероятно, да, тъй като тя от своя страна също така пазеше другите и беше спокойна само, когато тези, които обичаше, се събираха заедно в котеджа. Вечерта, когато Хари се връщаше от работа, тя не можеше да сдържи своята безумна радост, съвсем неестествена за нейната сдържаност. Сутрин тя беше на крака преди всички; но тревогата я обхващаше щом работниците отиваха на работа.
Една сутрин, седем дни преди сватбата, Нел, очевидно под влиянието на някакво мрачно предчувствие, излезе първа от котетжа, за да разгледа околностите. Внезапно тя нададе вик на ужас. Този вик отекна в цялата къща и към нея се впуснаха Мейдж, Саймън и Хари.
Нел беше бледна като смърт, нейното разкривено лице изразяваше ужас. Тя не можеше да говори, не сваляше очи от вратата на котеджа и сочеше с треперещата си ръка редовете, написани през нощта на вратата:
„Саймън Форд, ти ми открадна последния пласт от нашите стари залежи! Твоят син Хари ми похити Нел! Горко ви! Горко ви! Горко на Новия Еберфойл!