— Силфакс! — извикаха едновременно Саймън Форд и Мейдж.
— Кой е този Силфакс? — запита Хари, като поглеждаше ту Нел, ту баща си.
— Силфакс! — повтаряше с отчаяние Нел. — Силфакс!
Тя цялата трепереше и повтаряше това име, докато Мейдж почти насила я заведе в стаята.
Дойде Джеймс Стар. Като прочете заплашителните думи, той каза:
— Тези редове са написани от същата ръка, която ми писа писмото, противоречащо на вашето, Саймън! Този човек се нарича Силфакс. Виждам, че вие го познавате? Кой е този Силфакс?
Глава XX
„Каещият се“
Това име беше същинско откровение за стария надзирател.
То беше името на последния „каещ се“ в шахтата Дочерт.
Някога, преди изнамирането на безопасната лампа, Саймън Форд познаваше този саможивец, който трябваше, рискувайки живота си, всеки ден да предизвиква частични избухвания на минния газ. Той виждаше това странно същество, което блуждаеше из шахтата винаги придружено от грамадния харфанг — една чудовищна кукумявка, която му помагаше в неговия опасен занаят. Птицата държеше горящ фитил в човката си и достигаше до там, дето не можеше да стигне ръката на Силфакс. Веднъж този старец изчезна, а заедно с него и малкото сираче, родено в шахтата, което нямаше други близки, освен него, своя прадядо. Това дете очевидно беше Нел.
Значи те бяха живели дълги години в някаква потайна дупка, преди Хари да спаси Нел.
Старият миньор, обзет едновременно и от жал, и от гняв, разказа на инженера и на Хари всичко, което му напомняше името Силфакс.
Сега всичко се обясни. Силфакс беше единственото същество, което се криеше в недрата на Новия Еберфойл.
— Значи, вие го познавахте, Sаймън? — запита инженерът.
— Да — отговори надзирателят. — Човекът с харфанга! Той вече не е млад, петнадесет-двадесет години е по-стар от мене. Съвършен дивак, той с никого не дружеше. Сам си бе избрал занаята „каещ се“, за който нямаше много любители. Тази опасна работа разстрои мозъка му. Смятаха го зъл, но, може би, той беше само умопобъркан. Беше надарен с необикновена сила. Познаваше мината както никой друг. Казваха за него, че е доста самостоятелен човек. Наистина, аз отдавна го смятах за умрял.
— Но — продължи Джеймс Стар, — какво иска да каже с това: "Ти ми открадна и последния пласт от нашите стари залежи?
— Ах, ето какво! — отговори Саймън Форд. — Много отдавна старият Силфакс, чийто мозък, както ти каза вече, беше разстроен, си въобрази, че има някакви права над Стария Еберфойл. Затова неговият характер ставаше все по-лош и по-лош, колкото повече се изтощаваше шахтата Дочерт — неговата шахта! Сякаш всеки удар на кирката изкарваше вътрешностите на тялото му. Ти сигурно помниш това, Мейдж.
— Да, Саймън, — отговори старата шотландка.
— Всичко това си спомних, — продължи Саймън Форд, — щом видях името на Силфакс написано върху вратата, но повтарям, аз го смятах за мъртъв и не можех да си представя, че злобното същество, което ние така дълго търсехме, ще е старият „каещ се“ от шахтата Дочерт.
— Наистина — каза Джеймс Стар, — сега всичко се обяснява. Силфакс случайно открил съществуването на новите залежи. В своя егоизъм на умопобъркан човек, той решил да стане пазител на тези залежи. Понеже също така живее в шахтата и скита из нея денем и нощем, той успял да научи вашата тайна, Саймън, научил, че вие ме викате да дойда веднага в котеджа. Оттук — и онова писмо, което противоречи на вашето; оттук — и камъка, хвърлен по Хари в деня на моето пристигане, а също така и разрушаването на стълбата в галерията Яроу; оттук — и замазването на пукнатината в стената на новия пласт. Обяснява се най-сетне и нашето затваряне и освобождаване, благодарение на Нел, но разбира се, против волята на Силфакс.
— Разказвате всичко, както си е било — отговори Саймън. — Сега, мистър Джеймс, старият „каещ се“ сигурно напълно е загубил ума си.
— Още по-добре — забеляза Мейдж.
— Не зная — възрази Джеймс Стар, като поклати глава. — Неговото безумие сигурно е страшно. Разбирам сега, защо Нел не може да си спомни за него без ужас, разбирам също така, защо тя не искаше да издаде своя дядо. Какви ли тъжни години е прекарала тя с този старик!
— Много тъжни — потвърди Саймън Форд. — Между този подивял старец и неговия не по-малко див харфанг, защото тази птица, разбира се, също така не е умряла! Тъкмо тя угаси нашата лампа, тя едва ли не погуби Хари и Нел.
— Аз мисля — каза Мейдж, — че известието за брака между неговата внучка и нашия син е усилило ненавистта на Силфакс.