— Бракът между Нел и сина на човека, който, както той мисли, му е откраднал последния пласт на Еберфойл, може наистина да докара побесняването му до крайния предел — потвърди Саймън Форд.
— Обаче той ще трябва да се примири с този брак — извика Хари. — Колкото и да страни от хората, него, в края на краищата, ще го убедят, че новият живот за нея е по-добър от този, който той я е заставял да води в дъното на шахтата! Аз съм убеден, мистър Стар, че ако успеем да го уловим, ще можем да го убедим.
— Не може да се убеди един безумец, драги ми Хари! — възрази инженерът. — Разбира се, добре е да познаваш своя враг, но още нищо не е свършено, макар и да знаем сега какво представлява от себе си. Да бъдем предпазливи, приятели. А преди всичко, ще трябва да се разпита Нел. Това е необходимо. Тя трябва да разбере, че сега нейното мълчание няма никакъв смисъл. Дори в интереса на нейния дядо ще е тя да заговори. И за него, и за нас е еднакво важно да турим край на неговите зловещи замисли.
— Не се съмнявам, мистър Стар, — отговори Хари, — че Нел сега сама ще разкаже всичко. Вие знаете, че тя мълчеше само от чувство на дълг. И същото чувство сега ще я накара да заговори. Майка ми добре направи, че я изведе. Тя имаше нужда да дойде на себе си, но аз сега ще отида да я доведа.
— Няма нужда, Хари — с твърд и ясен глас каза девойката, като влезе в стаята.
Тя беше много бледна. Личеше, че е плакала, но се чувствуваше, че е решила да постъпи така, както диктува съвестта й.
— Нел! — извика Хари и се втурна към нея.
— Хари — започна Нел, като с движение на ръка спря годеника си. — Ти и твоите родители трябва още днес да научите всичко. Трябва и вие, мистър Стар, да научите всичко за девойката, която приехте, без да знаете коя е тя и която Хари, за свое нещастие, спаси.
— Нел! — отново извика Хари.
— Остави я да се изкаже — обърна се към Хари Джеймс Стар.
— Аз съм внучка на стария Силфакс — продължи Нел. — Не знаех какво е това майка, докато не дойдох тук — добави тя, като погледна Мейдж.
— Да бъде благословен този ден, мое дете — отговори старата шотландка.
— Не знаех какво е баща, докато не видях Саймън Форд — продължи Нел. — Не знаех какво е приятел, докато ръката на Хари не се докосна до моята. Петнадесет години живях сама в най-отдалечените кътчета на шахтата заедно с дядо си. Заедно с него — не е точно казано. По-точно — с неговата помощ. Защото много рядко го виждах. Като изчезна от Стария Еберфойл, той се скри в дълбочини, известни само на него. Той беше по свой начин добър към мене, макар и страшен. Хранеше ме с това, което носеше от земната повърхност, но смътно си спомням, че в най ранните ми години моя кърмачка беше една коза. И когато тя умря, аз бях много натъжена. Дядо ми, като ме видя така опечалена, замести козата с друго животно — с едно куче, както той нарече това животно. За нещастие, кучето беше весело и много лаеше. А дядо ми не обичаше веселието. Мене той научи да мълча, но кучето не можа, и клетото животно изчезна много скоро. Другар на дядо ми беше голямата птица харфанг, от която отначало се страхувах. Но тази птица, въпреки моето отвращение към нея, така ме обикна, че накрая и аз самата се привързах към нея. Тя почна да слуша мен повече от стопанина си, и това ме караше дори да се тревожа за нея: дядо ми беше ревнив. Ние с харфанга се мъчехме да скриваме нашата дружба. Разбирахме, че това е необходимо… Но аз твърде много говоря за себе си. Работата се отнася до вас…
— Не, мое дете — отговори Джеймс Стар, — говори както искаш.
— Моят дядо — продължи Нел, — винаги беше недоволен от вашето съседство, макар че имаше достатъчно място в шахтата. И той си избра убежище далече, много далече от вас. Беше му неприятно да ви среща. Когато го разпитвах за жителите на котеджа, той ставаше мрачен и нищо не отговаряше. Гневът му избухна, когато забеляза, че, недоволни от старите си владения, вие сте решили да заемете и нови области. Той се закле, че ако успеете да проникнете в новите залежи, за които до тогава само той знаеше, вие ще загинете.
— Продължавай, Нел — каза Саймън Форд на девойката, която замълча за минутка, сякаш, за да тури в ред спомените си.
— След вашия пръв опит — продължи Нел, — щом дядо ми видя, че сте проникнали в проходите на Новия Еберфойл, той затрупа входа и ви затвори като в тъмница. За мене вие бяхте само сенки, които бегло виждах в мрака. Но аз не можех да понеса мисълта, че ще умрете от глад в тази дупка, и, макар да рискувах да бъда заловена, почнах да ви нося по малко хляб и вода. Исках да ви изведа навън, но беше така трудно да се излъже бдителността на дядо ми. Тогава дойдоха Джек Райан и неговите другари. За щастие, аз случайно ги срещнах в деня на тяхното пристигане и ги заведох при вас. Като се връщах, дядо ми ме залови. Гневът му беше ужасен. Мислех, че ще ме убие. От този момент животът ми стана непоносим. Разсъдъкът на дядо ми окончателно се помрачи. Той се обяви за цар на огъня и на мрака. Когато чуваше как вие разбивате пластовете, които смяташе за свои, той изпадаше в бяс и почваше да ме бие. Исках да избягам, но това беше невъзможно: той ме следеше много строго. Най-сетне, преди три месеца, в един пристъп на ярост, той ме спусна в пропастта, дето ме намерихте, а самият изчезна, като напразно викаше харфанга, който остана при мене. Колко време прекарах там, не зная. Зная само, че когато ти, Хари, дойде и ме спаси, аз вече умирах. Но работата е там, че внучката на стария Силфакс не бива да се омъжи за Хари Форд. Касае се за твоя живот и за живота на всички ви.