— Нел! — прошепна Хари.
— Не — продължи девойката, — аз трябва да се пожертвувам. Има само един способ да се избегне вашата гибел — да се върна при дядо. Той заплашва целия Еберфойл… Той е човек неспособен да прощава, и никой не може да узнае какво ще му внуши неговата жажда за мъст. Моят дълг е ясен. Аз ще бъда най-презряното създание на земята, ако се поколебая да го изпълня. Сбогом, и благодаря ви. Вие ми дадохте възможност да позная щастието на този свят. Каквото и да се случи, знайте, че сърцето ми ще остане при вас.
При тези думи, Саймън Форд, Мейдж и Хари скочиха, обезумели от скръб.
— Как, Нел! — извикаха те с отчаяние. — Ти искаш да ни напуснеш?
Джеймс Стар ги отстрани с ръка и като се приближи до Нел, улови двете й ръце.
— Добре, мое дете — каза той. — Ти каза всичко, което трябваше да кажеш, но ето какво трябва да ти отговорим. Ние няма да ти позволим да си вървиш и, ако стане нужда, ще те задържим насила. Не искаш ли, в интереса на самия стар Силфакс, да ни разкажеш нещо за неговите навици, за мястото, в което той се крие? Ние искаме само едно: да го лишим от възможността да прави пакости и, ако можем, да му върнем разсъдъка.
— Вие искате невъзможното — отговори Нел. — Моят дядо е навсякъде и никъде. Никога не можах да науча неговите убежища. Никога не съм го виждала да спи. Като намираше някое скривалище, той ме оставяше сама и се скриваше. Вярвайте ми. Има само един способ да го откриете: да търсите мене самата. Той е невидим. Доколкото мога да съдя, той, дори и в безумието си, е човек с голям ум. По-рано ми говореше забележителни неща и ме излъга само в едно: уверяваше ме, че всички хора са лоши и искаше да ми внуши омраза към тях. Когато Хари ме донесе тук, вие мислехте, че аз съм само неука. Не, аз бях още и изплашена. Ах, простете ми, няколко дни аз се смятах попаднала във властта на злодеи и исках да избягам от вас! Вие, Мейдж, постепенно ме върнахте към истината. И направихте това не с думи, а със самия ваш живот — когато видях как вашия мъж и вашия син ви обичат и уважават. След това видях, как тези щастливи, добри работници уважават мистър Стар, а пък аз ги смятах за негови роби. Тогава аз си казах: „Дядо ми ме излъга!“ Но сега, когато ме научихте на толкова много неща, мисля, че и той се е излъгал. Сега отново ще тръгна по тайните пътища, по които едно време ходех с него. Той навярно ме чака. Ще го повикам… той ще ме чуе… и кой знае… може би ще му върне разума, като се върна при него?
Всички слушаха девойката без да я прекъсват. Всеки чувствуваше, че тя има нужда да открие душата си пред приятели, в този момент, когато в своето великодушно заблуждение тя е мислила, че трябва да ги напусне. Но когато тя уморена и със сълзи на очи престана да говори, Хари се обърна към Мейдж:
— Мамо, какво бихте помислили за човека, който изостави тази благородна девойка?
— Бих помислила — отговори Мейдж, — че този човек е негодник и ако е мой син, бих се отрекла от него и бих го проклела.
— Нел — ти чу какво каза нашата майка — продължи Хари. — Където отидеш ти, там ще отида и аз. Ако настояваш, че трябва непременно да напуснеш тази къща, ще я напуснем заедно.
Глава XXI
Сватбата на Нел
Всички се разотидоха, като се наговориха да бъдат нащрек.
Заплашването на стария Силфакс беше много ясно и не можеше да се пренебрегва. Може би старият „каещ се“ разполагаше с някакъв страшен способ да унищожи целия Еберфойл.
При входовете на шахтите беше поставена въоръжена стража със заповед да бди ден и нощ. Всеки непознат човек биваше докарван пред Джеймс Стар за установяване на самоличността му. Жителите на Въглеград бяха предупредени за заплашванията срещу подземната колония. Тъй като Силфакс нямаше никакви познати, нямаше опасност от измяна. Съобщиха на Нел за взетите предпазни мерки, и тя се поуспокои. Впрочем, най-много й повлия решението на Хари — да върви с нея където отиде тя. И за това обеща да не ходи никъде.