Выбрать главу

— Газ! Газ! Горко ви! Горко на всички!

Във въздуха се усети леката характерна миризма на метан.

Очевидно срутването на скалата бе дало възможност да излезе голямо количество избухлив газ, събран в огромните „джебове“, закрити досега. Избухливият газ летеше към сводовете на купола под натиска на пет-шест атмосфери.

Старецът, изглежда, знаел за съществуването на тези „джобове“ и ги бе отворил, за да направи въздуха в пещерата избухлив.

В това време Джеймс Стар и няколко сватбари излязоха от черквата и се втурнаха към брега.

— Напуснете шахтата! Напуснете шахтата! — извика от прага на черквата инженерът, който разбра неизбежната катастрофа.

— Газ! Газ! — повтаряше старецът.

Хари, заедно със своята годеница, баща си и майка си, също така излезе от черквата.

— Напуснете шахтата! Напуснете шахтата! — повтаряше Джеймс Стар.

Но беше късно за бягане. Старият Силфакс беше тук, готов да изпълни своята последна заплаха — да попречи на брака между Хари и Нел и да погребе цялото население на Въглеград под развалините на мината.

Над главата му летеше грамадният харфанг — с черни петна на белите крила.

Изведнъж един човек се хвърли във водата и бързо заплува към лодката. Той искаше да стигне до умопобъркания, преди този да успее да извърши своето гибелно дело.

Силфакс го видя, разби стъклото на лампата, извади оттам горящия фитил и го размаха във въздуха.

Мъртво мълчание увисна над смаяната тълпа. Джеймс Стар, покорявайки се на съдбата, се чудеше, че взривът още не е унищожил Новия Еберфойл.

Силфакс, чиито черти бяха изкривени, разбра, че минният газ е много лек, за да се задържи в долните пластове на въздуха, и затова се е събрал под самия купол.

Тогава харфангът, по негова заповед, улови в лапите си горящия фитил, така както правеше в галериите на шахтата Дочерт, и почна да се издига с огъня към купола, дето старецът му сочеше с ръка.

Още няколко секунди, и Новият Еберфойл щеше да изчезне…

Но в този миг Нел се изтръгна от прегръдките на Хари.

Спокойна и вдъхновена, тя се завтече към езерото и застана до самия край на водата.

— Харфанг, харфанг! — звучно извика тя. — Към мен! Ела при мен!

Вярната птица се поколеба един миг, но като позна гласа на Нел, изпусна горящия фитил във водата на езерото и, като описа широк кръг, кацна до нозете на девойката.

Страшен вик отекна в сводовете. Това беше последният вик на стария Силфакс.

В момента, когато Джек Райан се улови с ръка за борда на лодката, старецът, като разбра, че отмъщението му се осуети, се хвърли във водата.

— Спасете го! Спасете го! — извика Нел.

Хари я послуша. Като се хвърли също така във водата, той скоро доплува до Джек Райан и се гмурна няколко пъти. Но усилията му бяха напразни: водите на езерото Малколм не дадоха своята плячка; те се затвориха завинаги над стария Силфакс.

Глава XXII

Легендата за стария Силфакс

След половин година от тези събития, в черквата над езерото Малколм се довърши така странно прекъснатата венчавка на Хари Форд и Нел.

Джеймс Стар и Саймън Форд, вече освободени от всякакви тревоги, весело откриха празника след бракосъчетанието в черквата, който празник продължи до следния ден.

Джек Райан, облечен в своя шотландски костюм, едновременно пееше, свиреше и танцуваше под ръкоплясканията на всички присъствуващи.

На следния ден подземните работи се възобновиха под ръководството на Джеймс Стар.

Излишно е да казваме, че Хари и Нел бяха щастливи. Тези две сърца, понесли толкова изпитания, намериха в своя брак заслуженото щастие.

Що се отнася до Саймън Форд, уважаваният стар надзирател на Новия Еберфойл, той се готвеше да живее толкова, че да може да отпразнува петдесетгодишнината от сватбата си с добрата Мейдж, която, разбира се, нямаше нищо против това.

— А след първата златна сватба, ще подготвим втората — казваше Джек Райан. — Две петдесетгодишнини не са много за вас, мистър Саймън.

— Ти си прав, момче — отговори спокойно старият надзирател. — Има ли нещо чудно, да живее човек две столетия при този прекрасен климат на Новия Еберфойл?

Дали ще могат да присъствуват жителите на Въглеград на това ново празненство? Бъдещето ще покаже.

Необикновено дълголетие стигна харфангът на стария Силфакс. След смъртта на стареца, въпреки старанието на Нел да го задържи, той отлетя и оттогава Нел много рядко го виждаше да лети над езерото Малколм.

Дали искаше той да види своята някогашна другарка? Или пък искаше да прониже с острия си поглед до дъното на пропастта, която погълна стария Силфакс?