БРИНДСЛИ: Не мога да повярвам, че всичко това се е случило.
КАРЪЛ: Горе главата, скъпи. След няколко минути всичко ще се оправи. Г-н Бамбергер ще дойде на светло и ще се възхити от творбите ти. И ще ти даде 20 000 паунда за цялата ти колекция.
БРИНДСЛИ: (саркастично.) О, да!
КАРЪЛ: Тогава ще можем да си купим супер луксозна къща и ще живеем щастливо да края на дните си, както казват хората. Искам да се махна оттук веднага след като се оженим.
(Клия я чува и зяпва от удивление.)
БРИНДСЛИ: (нервно.) Шшшшшт!
КАРЪЛ: Защо? Аз не ща да живея в някой коптор през първите няколко години от брака ни — като всички останали останали младоженци.
БРИНДСЛИ: Шшт! Шшшшшт!…
КАРЪЛ: Какво ти става?
БРИНДСЛИ: Боговете слушат, скъпа. А, поне досега, ме даряват с една ужасна вечер. Могат да го направят и по-лошо.
КАРЪЛ: (гука.) Знам, скъпи. Вечерта ти беше отвратителна. Милият ми бебчо. Обаче аз ще ги преборя с теб. Пет пари не давам за тези стари непослушни богченца. (Поглежда нагоре.) Чувате ли? Пет пари не давам за вас!
(Клия се прицелва към гласа, изстрелва надолу малко водка и опръсква Каръл.)
Ааа!!!
БРИНДСЛИ: Какво става?
КАРЪЛ: Заваля!
БРИНДСЛИ: Стига глупости.
КАРЪЛ: Цялата съм мокра!
БРИНДСЛИ: Как така?
(Клия пръсва водка по-нашироко. Харолд също е опръскан.)
ХАРОЛД: Ей, какво става тук?
БРИНДСЛИ: Какво?
ПОЛКОВНИКЪТ: Какво, по дяволите, ви става на всички? Какво сте се разпискали? (Той също получава една малка водка в лицето.) Ааа!!!
БРИНДСЛИ: (осенен.) Има теч. Водната инсталация сигурно също се е повредила.
ХАРОЛД: Ох, божичко!
БРИНДСЛИ: Това трябва да е!
(Клия палаво пуска чашата за плакнене на зъби надолу по стълбите. Ужасяваща тишина. Всички гледат нагоре.)
ХАРОЛД: Не ми казвайте, че тук има още някого.
БРИНДСЛИ: Господи!
ПОЛКОВНИКЪТ: Кой е там?
(Тишина отгоре.)
ПОЛКОВНИКЪТ: Хайде! Знам, че си там!
БРИНДСЛИ: (необуздано импровизира.) Аз… Бас хващам, че е г-жа Пънет.
(Клия е смаяна.)
ПОЛКОВНИКЪТ: Кой?
БРИНДСЛИ: (в помощ на Клия.) Г-жа Пънет. Чистачката ми. Тя ми чисти всеки понеделник, сряда и петък.
КАРЪЛ: Днес е неделя.
БРИНДСЛИ: Сега си спомних… Тя ми се обади и каза, че ще дойде около шест да пооправи малко.
ПОЛКОВНИКЪТ: По дяволите, младежо, сега е почти единайсет.
ХАРОЛД: Тя не е чак толкова съвестна. Не може да е тя!
КАРЪЛ: Такива вече няма!
ПОЛКОВНИКЪТ: Е, скоро ще разберем. (Вика нагоре.) Г-жо Пънет?
БРИНДСЛИ: (отчаяно.) Не я прекъсвайте, господине. Тя не обича да я притесняват, когато работи. Защо просто не я оставим да се тутка там горе с бърсалката за прах?
ПОЛКОВНИКЪТ: Нека първо просто да разберем дали е тя. Вие ли сте, г-жо Пънет?…
(Клия мълчи. Полковникът изревава.)
Г-ЖО ПЪНЕТ!
КЛИЯ: (излиза от ситуацията със силен акцент и исторически стар глас.) Аха! Ей ме.
БРИНДСЛИ: (слабо.) Тя е! Слава Богу, г-жо Пънет, какво за бога правите там горе?
КЛИЯ: Малко поспретвам спалнята ви, господине.
БРИНДСЛИ: По това време на нощта?
(Злото в Клея започва да надделява.)
КЛИЯ: Дет’се вика, по-добре късно, отколкото никога, господине. Знам как обичате спалнята ви да е подредена и гостоприемна, когато правите празненство.
БРИНДСЛИ: Да, да, да, разбира се…
ПОЛКОВНИКЪТ: Кога дойдохте, госпожо?
КЛИЯ: Преди няколко минути, господине. Не щях да ви притеснявам, та направо се качих ей тук на.
ХАРОЛД: Тогава, вие ли изсипахте тази вода върху нас?
КЛИЯ: Вода ли? Божке, трябва да съм разляла нещо. Тука горе е черно като катран. Г-н Милър, да не би пак да играете някоя от ваш’те модерни игри?