(Продължителна пауза. Клия седи на масата и размахва водката с вида на човек, който изцяло владее положението.)
ПОЛКОВНИКЪТ: (промълвява едва-едва; най-после схванал ситуацията.) Четири години ли казахте, госпожо?
КЛИЯ: (тихо, със собствения си глас.) Да, полковник. Четири години, в тази стая.
ХАРОЛД: Познавам този глас. Това е Клия!
КАРЪЛ: (ужасена.) Клия!
БРИНДСЛИ: (неубедително изненадан.) Клия!
КЛИЯ: Изненадан ли си, Брин?
КАРЪЛ: (разбиращо.) Клия!…
ПОЛКОВНИКЪТ: Изобщо не разбирам какво става в тази стая!
КЛИЯ: Аз разбирам. Много особена стая, нали? Като вълшебна черна кутия, където всичко се случва наопаки. Дъжд вали на закрито; прислужничката идва през нощта и за една секунда се превръща от мила слугиня в гадна любовница.
БРИНДСЛИ: (изкрещява.) Оооооохххххххх!!!!
ХАРОЛД: Клия, стегни се.
КЛИЯ: Не се меси, Харолд.
ХАРОЛД: Стига вече, проклета малка интригантка такава!
КЛИЯ: А, аз освен това и хапя: питай Бриндсли. Цяла сутрин съм си подостряла „големите, остри, жълти зъби“. Ти си истинско чудовище, Харолд. От токова години живееш само с порцелана си, че си се превърнал на чаен сервиз.
БРИНДСЛИ: Млъквай, Клия! Млъквай!
КЛИЯ: А, най-после! Истински протест! Свърши ли вече с лъжите? Преглътна ли и последната капка унижение? Страхливец такъв, пъзльо смотан! Трябваше ли да събереш тук цялата тази пасмина, само защото не искаш да се ожениш за мен?
КАРЪЛ: Да се ожени?
ПОЛКОВНИКЪТ: Да се ожени!
КЛИЯ: Четири смислени години да завършат толкова тривиално. Г-ца „Както-Казват-Хората“ и татенцето й!
КАРЪЛ: Спри я, татко. Спри я! Спрете я!
ПОЛКОВНИКЪТ: Как да я спра, за Бога?
КАРЪЛ: Ами, къде са ти всичките способи за всичко, за които все говориш?
(Полковникът отива към нея, но по грешка хваща ръката на Клия.)
ПОЛКОВНИКЪТ: Успокой се, Бухтичке. Горе главата… Ето, дръж се за мен, така, татко е с теб. Всичко е наред. Нали така?
КЛИЯ: Сигурен ли сте, че държите ръката на дъщеря си, полковник?
ПОЛКОВНИКЪТ: Какво? Каръл, това не е ли твоята ръка?
КАРЪЛ: Не.
КЛИЯ: Живели сте с дъщеря си над двайсет години, полковник. Гледали сте я забележително добре.
(Още една пауза. Полковникът се отдръпва смутен.)
КЛИЯ: (злобно.) Добре! Време е за малко перверзни игрички!… Хайде да поиграем на „Познай ръката“.
ХАРОЛД: O, Боже!
КЛИЯ: Да не би да предпочиташ „Познай ми устните“, а, Харолд?
КАРЪЛ: Отвратително!
КЛИЯ: Ами такава съм си аз, миличка. (С произношението на Каръл.) Аз съм Кралицата на Отвратителничките!
(Хваща ръката на Каръл и а поставя в ръката на Харолд.)
Кой е това?
КАРЪЛ: Не знам.
КЛИЯ: Познай.
КАРЪЛ: Не знам и не ме интересува.
КЛИЯ: Хайде де. Пробвай се!
КАРЪЛ: Това е Брин, разбира се. Няма да ме изработиш толкова лесно! Това е тъпата ръка на Бриндсли.
ХАРОЛД: Страхувам се, че сбъркахте. Аз съм.
КАРЪЛ: (упорства.) Не е така. Лъжете.
ХАРОЛД: (държи я.) Не. Аз никога не лъжа.
КАРЪЛ: Лъжете!… Лъжете!
ХАРОЛД: Не лъжа.
(КАРЪЛ се отскубва и върви слепешката напред; започва да изпада в истерия.)
КЛИЯ: Опитай и ти, Харолд. Хвани ръката на съседа отдясно.
ХАРОЛД: Аз няма да играя. Това е много тъпа игра.
КЛИЯ: Хайде де… (Хваща ръката му и я поставя в ръката на Бриндсли.) Е?
ХАРОЛД: Това е Брин.
БРИНДСЛИ: Да.
КЛИЯ: Браво! (Сяда на табуретката.)
КАРЪЛ: (обидено.) Той как позна? Как той му позна ръката, а аз не можах?