БРИНДСЛИ: Успокой се, Каръл.
КАРЪЛ: Отговори ми! Искам да знам!
БРИНДСЛИ: Престани!
КАРЪЛ: Няма!
БРИНДСЛИ: Изпадаш в истерия!
КАРЪЛ: Остави ме на мира! Искам вкъщи.
(Внезапно г-ца Фърнивъл изпищява кратко и излиза слепешката през завесите.)
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Детски колички! Детски колички! Детски колички — в супермаркета!…
(Всички замръзват. Тя очевидно не се владее, обсебена от собствените си страхове. Говори бързо и странно.)
Тези ужасяващи телени колички, пълни с бебета и с бутилки… кашичките са ей там… само това казват и после те оставят да се оправяш сама. Там са бисквитите, тук — храната за котки… рибения пастет е ей там… намаленията тук. Розови талони, зелени купони, безплатни балони… — вечерята по телевизията… плаща се на излизане… ох, татко, ужасно е! И после, безбожниците, езичниците в кожени якета — присмиват ми се и ме обругават! Но не за дълго. O, не! Кой ще устои на Неговото пришествие? Кой ще се възправи, когато Той разпростре десницата си да въздаде? Той ще хвърли язви върху тях и ще порази моторите им! И ще захвърли каските им в прахта! Да, истина, истина ви казвам — и ще дойде краят на бензина! И ще бъде погибел за пафкането на цигари и връткането на задници… Смирете се… Смирете се! Смирете се! (Тича като пияна през стаята и се сблъсква с Харолд.)
ХАРОЛД: Хайде, Фърни, време е да се прибираме.
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (овладява се.) Да. Съвсем прав сте… (Опитва се да бъде снизходителна.) Съжалявам, но повече не мога да остана, г-н Милър; а и вашият милионер непростимо закъснява. Типично за съвременните обноски… Ако обичате, изкажете му моите извинения.
БРИНДСЛИ: Разбира се.
(Напуска стаята, тежко облегната на рамото на Харолд. Той затваря вратата зад гърба си.)
БРИНДСЛИ: Благодаря ти, Клия. Много ти благодаря.
КЛИЯ: Пак заповядай.
БРИНДСЛИ: Нямаше никакво право на това.
КЛИЯ: Така ли?
БРИНДСЛИ: Ти ме изостави. (Отива до нея на табуретката.)
КЛИЯ: Така ли съм направила?
БРИНДСЛИ: Каза ми, че никога повече не искаш да ме виждаш.
КЛИЯ: Аз никога не съм те и виждала — как бих могла да те напусна? Ти трябва да живееш в мрак, Бриндсли. Това ти е стихията.
БРИНДСЛИ: Това пък какво значи?
КЛИЯ: Значи, че ти всъщност не искаш да те виждат. Защо, Бриндсли? Да не би да мислиш, че ако някой те види истински, няма да те обикне?
БРИНДСЛИ: О, я се махай.
КЛИЯ: Искам да знам.
БРИНДСЛИ: Да, ти все искаш да знаеш. Все питаш, чоплиш, човъркаш! Защо правиш така, Клия? Някога замисляла си се защо имаш нужда от това? А?
КЛИЯ: Може би, защото се тревожа за теб.
БРИНДСЛИ: Може би няма за какво да се тревожиш. Аз съм просто един художник менте.
КЛИЯ: Престани да се самосъжаляваш. Това ти е основният недостатък. Казах ти, още когато те срещнах — можеш да бъдеш или добър художник, или шикозен нашумял художник-менте. На теб не ти хареса, защото просто не поисках да ти се възхищавам.
БРИНДСЛИ: Бог ми е свидетел, че ти така и никога не поиска!
КЛИЯ: А тя това ли ти дава? Масаж за егото ти по двайсет и четири часа на ден?
БРИНДСЛИ: Животът ми с нея поне не беше имитация на Светата Инквизиция, в каквото ти превърна живота ми с теб. Нашето не беше любовна връзка. То направо си беше съжителство с Великия Инквизитор!
КЛИЯ: И не ми казвай, че не ти е харесвало!
БРИНДСЛИ: Да ми харесва? Мразех всяка секунда.
КЛИЯ: Да, помня.
БРИНДСЛИ: Всяка една секунда.
КЛИЯ: Спомням си.
БРИНДСЛИ: Най-щастливия ден в живота ми беше, когато ти замина за Финландия.
КЛИЯ: И моят също!
БРИНДСЛИ: Въздъхнах от облекчение.
КЛИЯ: И аз.
БРИНДСЛИ: Още същата вечер отидох да танцувам.
КЛИЯ: И аз. Излязох и се възрадвах с веселби и песни, с гусли и дайрета.
БРИНДСЛИ: Добре. Тогава всичко е наред.
КЛИЯ: Идеално.
БРИНДСЛИ: Супер!
КЛИЯ: Дупер!