Настъпи кратко мълчание, през което Корли Смилаше информацията.
— Какво ви е известно за него?
— Паспорти, снимки, всичко. Посолството ще предаде копия от материалите на ФБР във Вашингтон. Оттам ще ги доставят тук за половин час. Ще ти се обадят всеки момент.
— Къде е той?
— Още е оттатък, но не знаем къде. Документите му ще бъдат взети утре от Никозия.
— Няма ли да се намесите…
— Разбира се, че не. Оставили сме операцията да се развива свободно извън САЩ. В Никозия наблюдаваме мястото, откъдето ще вземат документите, и летището. Нищо повече.
— Удар от въздуха! Тук или някъде другаде. Това са замисляли през цялото време.
— Може би — реагира Кабаков. — Но не е изключено Фазил да разиграва операция за отклоняване на вниманието ни. Ако наблюдава този или някой друг стадион, вече е разбрал, че знаем много.
Седнали в бюрото на ФБР в Ню Орлиънс, Корли и Кабаков разучаваха сведенията за либийския пилот. Корли потупа жълтата хартия на телекса.
— Ще пристигне с португалски паспорт и ще замине с италиански, върху който вече има печат за влизане в САЩ. Само да покаже португалския паспорт на кой да е граничен пункт, и след десет минути ще знаем. Ако е част от този проект, те са в ръцете ни, Дейвид. Ще ни отведе при бомбата, Фазил и жената.
— Може би.
— Но откъде възнамеряват да му осигурят хеликоптер? Ако целта им е мачът за Суперкупата, някой от хората им тук е уредил всичко.
— Да. И то от място, което е съвсем близко. Не разполагат с голям диапазон. — Кабаков отвори големия плик. В него имаше сто снимки на Фазил в три четвърти профил и сто разпечатки на рисунката на жената. Всеки агент на стадиона ги носеше у себе си. — НАСА е свършила добра работа — отбеляза Кабаков. Снимките на Фазил бяха забележително чисти, а полицейският художник бе добавил и белега на бузата му.
— Ще ги раздадем по летищата, пристанищата и навсякъде, където има хеликоптери — каза Корли. — Какво ти става?
— Защо са поискали пилота толкова късно? Всичко съвпада, с изключение на това. Голяма бомба, удар от въздуха. Но защо викат пилота в последния момент? Картата на лодката първа ми подсказа, че може би е замесен пилот, но ако тя е начертана от пилот, той вече е бил тук.
— Морски карти има в цял свят, Дейвид. Може да е била начертана оттатък, в Близкия изток. За по-голяма сигурност. Възможно е картата да е била донесена от жената. Както се оказа, решили са да получат товара в морето, защото не са се доверявали на Музи.
— Но търчането по изготвянето на документи в последната минута не съвпада. Ако от самото начало са имали намерение да използват либиеца, паспортите щяха отдавна да са готови.
— Колкото по-късно пристигне, толкова по-малка е вероятността да бъде разкрит.
— Не. — Кабаков поклати глава. — Тичането за документи в последния момент не е в стила на Фазил. Знаеш колко отрано беше организирал всичко за Мюнхен.
— Все пак е пробив за нас. Първата ми работа утре сутринта е да разпратя по летищата хора със снимките — заяви Корли. — Голяма част от авиолиниите няма да работят по Нова година. Ще ни трябват няколко дни да говорим с всички.
Кабаков се качваше с асансьора на хотел „Роял Орлиънс“ с две двойки, които гръмко се смееха. Жените имаха сложни кошероподобни прически. Опита се да разбере какво говорят, за да упражни английския си, но реши, че дори да разбере, няма да открие смисъл в думите им.
Намери номера на вратата и почука. Всички хотелски врати изглеждаха безизразни. Те не допускаха мисълта, че зад тях се намират обичани същества. Но Рейчъл беше там и стиска Кабаков няколко секунди в прегръдките си, без да каже дума.
— Радвам се, че ченгетата от стадиона са ти предали съобщението ми. Можеше да ме поканиш да се срещнем тук в Ню Орлиънс.
— Исках всичко да свърши.
— Все едно, че прегръщам робот — рече тя и го пусна. — Какво носиш под палтото си?
— Картечница.
— Махни я и ела да пийнем нещо.
— Как намери място в такъв хотел без предварителна резервация? Корли беше принуден да отседне у местния агент на ФБР.
— Имам познати в хотел „Плаза“ в Ню Йорк, които са собственици на този хотел. Харесва ли ти?
— Да. — Апартаментът беше малък, но много луксозен.
— Съжалявам, че не можах да намеря стая и за Мошевски.