— Шестстотин и единайсет — подхвърли той, като мина покрай мъжа, застанал под една палма в саксия. Агентът под палмата влезе в асансьора. Когато Авад последва пиколото към стаята си, той вече наблюдаваше шестия етаж.
След половин час ФБР беше заело съседната стая и поставило агент в телефонната централа. Никой не потърси Авад по телефона. Самият той не слезе долу. В осем вечерта поръча да му донесат бифтек в стаята. Занесе му го агент и получи бакшиш от двайсет и пет цента. Той държа монетата за ръба с два пръста до долу, където я предаде за снемане на отпечатъци. Бдението продължи цяла нощ.
Неделната сутрин на пети януари беше студен и облачен ден. Мошевски наля силно кафе и подаде чашките на Кабаков и Корли. През тънките стени на бараката чуваха шума на хеликоптера, който режеше въздуха при вдигането на поредния товар.
Инстинктите на Кабаков се бунтуваха срещу напускането на хотела, където беше отседнал Авад, но здравият разум му подсказваше, че мястото за чакане е тук. Не можеше да организира близко наблюдение, без да поеме риска да бъде засечен от Авад или Фазил, когато се появеше. Наблюдението в хотела под ръководството на агента от Ню Орлиънс беше на равнището на най-добрите, които беше виждал Кабаков. Той изобщо не се съмняваше, че ще дойдат тук, при хеликоптера, преди да отидат за бомбата. Авад можеше да промени товара така, че да подхожда на хеликоптера, но можеше и да промени хеликоптера така, че да подхожда на бомбата. Най-напред трябваше да види машината.
Това беше най-голямата опасност. Арабите щяха да дойдат пеша през лабиринта на строителната площадка и щяха да имат работа с цивилни лица, двама от които знаеха, че са опасни. Добре, че Мейджинти го няма, помисли Кабаков, През шестте дни на наблюдението Мейджинти два пъти се беше обадил, че е болен, и още два пъти закъсня за работа.
Радиостанцията на Корли изръмжа. Той натисна бутона.
— Пост първи, тук пост четвърти. — Това беше екипът на шестия етаж на хотел „Мариот“.
— Четвърти, слушам ви.
— Мухата напусна стаята и тръгва към асансьорите.
— Разбрано, четвърти. Пети, чухте ли?
— Пети готов. — Измина една минута.
— Пост първи, тук пети. В момента прекосява фоайето. — Гласът от радиостанцията беше сподавен и Кабаков предположи, че агентът във фоайето носи микрофона си, мушнат в някой илик.
Кабаков втренчено гледаше радиостанцията, мускулът на челюстта му заигра. Ако Авад се запътеше към друга част на града, след минути щеше да се присъедини към преследването. Чу по радиостанцията слабия звук на въртяща се врата, след това уличния шум. Агентът следеше Авад извън хотела.
— Първи, тук пети. Върви надолу по „Дикейтър“. — Дълга пауза. — Първи, влиза в „Биенвил Хаус“.
— Трети, иди на задния вход.
— Разбрано.
Мина цял час, а Авад не излизаше. Кабаков мислеше за всички стаи, в които беше чакал. Беше забравил колко отвратен и уморен, се чувства човек. Всички мълчаха. Кабаков гледаше през прозореца, Корли към радиостанцията, а Мошевски разглеждаше нещо, което беше извадил от ухото си.
— Пост първи, тук пети. Излиза. Хлебарката е с него. — Кабаков пое дълбоко дъх и бавно издиша. „Хлебарката“ беше Мухамад Фазил.
Пети продължи да говори:
— Вземат такси. Номерът му е четирийсет и седем, петдесет и осем. На табелката има регистрация на Луизиана под номер седемстотин петдесет и осем. Подвижен дванайсети пост поема… — Прекъсна ги ново съобщение.
— Тук пост дванайсети, поехме ги. Завива на запад по „Магазин“.
— Разбрано, дванайсети.
Кабаков се приближи до прозореца. Видя как работниците наместват въжето на следващия товар. Един от тях изпълняваше ролята на товарач.
— Първи, тук дванайсети завиват на север по „Пойдрас“. Май идват при вас, Джей седем.
— Тук Джей седем, разбрано, дванайсети.
Корли остана в бараката, а Кабаков и Мошевски заеха местата си отвън — Кабаков в каросерията на един камион, скрит зад брезентова завеса, Мошевски в кабинката на портативната тоалетна, която имаше на вратата дупка за наблюдение. Тримата образуваха триъгълник около площадката на хеликоптера.
— Джей седем, Джей седем, тук пост дванайсети. Обектите са на ъгъла на „Пойдрас“ и „Рампарт“ и продължават на север.
Корли изчака Джаксън с хеликоптера да се отстрани от покрива и да се насочи към земята и му каза на честотите на хеликоптера.