— Ще имаш гости. Бъди готов за почивка след пет минути.
— Разбрано. — Гласът на Джаксън беше спокоен.
Кабаков никога не беше виждал Фазил и сега го наблюдаваше през процепа на завесата, сякаш беше екзотична форма на дивата природа. Чудовището от Мюнхен. Девет хиляди километра беше едно много дълго преследване.
Калъфът на фотоапарата, помисли той. Там държиш оръжието си. Трябваше да те докопам в Бейрут.
Фазил и Авад стояха до камарата сандъци встрани от площадката на хеликоптера и го наблюдаваха с вдигнати глави. Бяха най-близо до Мошевски, но извън полезрението му. Говореха си. Авад каза нещо и Фазил кимна с глава. Авад се обърна и натисна дръжката на скривалището на Мошевски. Беше заключено. Влезе в съседната тоалетна и след секунда се върна при Фазил.
Хеликоптерът кацна на земята и те закриха лицата си от прахта. Джаксън скочи от кабината и тръгна към водоохладителя.
Кабаков с удоволствие отбеляза бавната му и естествена походка. Сипа си чаша вода, направи се, че едва сега забелязва Фазил, и непринудено му махна с ръка.
Добре, помисли Кабаков, много добре.
Фазил и Авад тръгнаха към Джаксън. Фазил му представи Авад. Ръкуваха се. Джаксън кимаше с глава. Тръгнаха към хеликоптера, като разговаряха оживено. Авад правеше с ръце жестове, типични за пилотите. Надникна през вратата на корпуса и се огледа. Зададе въпрос. Джаксън видимо се поколеба. Огледа се, сякаш проверяваше дали шефът му не е наоколо, после кимна. Авад се покатери в кабината.
Кабаков не се разтревожи, че Авад може да се опита да открадне хеликоптера — знаеше, че ключът от двигателя е в джоба на Джаксън. Джаксън седна в кабината, при Авад. Фазил оглеждаше зорко, но спокойно площадката. Минаха две минути. Джаксън и Авад Отново слязоха. Джаксън клатеше глава и сочеше часовника си.
Добре върви, помисли Кабаков. Както очакваше, Авад беше поискал да го придружи при едно издигане. Джаксън му беше казал, че не може да го вземе в работно време, защото не е застрахован, но по-късно през седмицата би могъл да го уреди рано някоя сутрин, преди шефът му да е дошъл на работа.
Отново се ръкуваха. Сега щяха да отидат при експлозивите.
Иззад ъгъла на бараката се появи Мейджинти, който тършуваше в торбата с обеда си. Беше стигнал до центъра на площадката, когато видя Фазил, и се вцепени.
Устните на Кабаков се размърдаха, докато го псуваше наум. О, не. Махай се оттам, кучи сине.
Лицето на Мейджинти беше пребледняло, ченето му увисна. В този момент го забеляза Фазил. Джаксън широко се усмихна. Джаксън ще спаси положението. Ще го спаси, помисли Кабаков.
Джаксън заговори на висок глас. Мошевски го чуваше добре.
— Извинете ме за минутка, момчета. Хей, Мейджинти, крайно време беше да се появиш. — Мейджинти стоеше като парализиран. — Алкохолът никому не прощава, човече. Изглеждаш ужасно. — Джаксън го завъртя на сто и осемдесет градуса и го насочи към бараката, когато Мейджинти отчетливо изрече:
— Къде е полицията?
Фазил излая нещо на Авад и хукна към края на площадката, като бъркаше в калъфа на фотоапарата.
Корли крещеше в радиостанцията:
— Стреляйте по тях. Стреляйте, по дяволите, стреляйте.
Кабаков отметна завесата.
— Не мърдай, Фазил.
Фазил стреля в него, магнумът му проби дупка в каросерията на камиона, Фазил тичаше бързо на зигзаг между купчините със, строителни материали, Кабаков го следваше на двайсет метра.
Авад хукна подир Фазил, но Мошевски изскочи с трясък от скривалището си, хвана го, повали го на земята с удар в основата на черепа, без да намалява крачка, и продължи да тича след Кабаков и Фазил. Авад се опита да стане, но Джаксън и Корли се хвърлиха отгоре му.
Фазил тичаше към Суперкупола. Два пъти спря да стреля по Кабаков. Кабаков усети полъха на втория изстрел върху лицето си, докато се хвърли на земята. Кабаков пусна един откос, но Фазил спринтира през празното пространство между купищата материали и зейналата врата на Суперкупола и куршумите заораха в калта пред него.
— Стой! Андек!
Фазил не се поколеба, когато парчетата пръст, вдигнати от куршумите, го удариха по краката, и изчезна в Суперкупола.
Когато влетя във входа, Кабаков чу предизвикателни викове и изстрел. Агентите на ФБР влизаха от отсрещната страна. Надяваше се да не са убили Фазил.
Кабаков се гмурна във входа и се спотаи зад палета с рамки за прозорци. По горните етажи на огромното сенчесто пространство проблясваха светлинките на строителните работници. Кабаков виждаше жълтите каски, които започнаха да надзъртат надолу. Под купола проехтяха три пистолетни изстрела. След тях чу тежкия тътен от магнума на Фазил. Клекна зад ръба на палетата.