— Тук Джей седем. Изпратете линейка на източния вход на Суперкупола. — Погледна надолу към Фазил, който стенеше на пода. Очите му бяха отворени. — Арестуван сте. Имате право да не отговаряте… — започна натъртено да говори Корли.
Фазил беше задържан по обвинение за незаконно влизане в страната и опит да наруши митническите разпоредби. Авад беше задържан за незаконно влизане в САЩ. Посолството на Обединената арабска джамахирия уреди да бъдат представлявани от адвокатска фирма в Ню Орлиънс. Никой от двамата араби не продума. В неделя през нощта Корли разпитва Фазил часове наред в затворническата болница, но получаваше само подигравателни погледи. Адвокатът на Фазил се оттегли от случая, когато чу естеството на въпросите, и беше заменен от служебен защитник. Фазил не обърна внимание и на двамата. Изглежда, чакането го устройваше.
Корли изсипа съдържанието на голям плик върху писалището си в бюрото на ФБР.
— Това е всичко, което намерихме у Фазил.
Кабаков разрови купчината. Имаше портфейл, плик с две хиляди и петстотин долара в брой, билет до Мексико Сити без резервиран полет, фалшивите документи и паспорта на Фазил, монети, ключове от стаи в студентското общежитие и в „Биенвил Хаус“ и два други ключа.
— В стаята му няма нищо — каза Корли. — Малко дрехи. Багажът на Авад е напълно безобиден. Работим по проследяването на оръжието на Фазил, но смятам, че го е донесъл със себе си. Една от дупките на „Летиша“ беше от магнум.
— Не каза ли нещо?
— Не. — По мълчаливо съгласие Корли и Кабаков досега не бяха споменавали за яростния си сблъсък в Суперкупола, но в момента и двамата мислеха за него.
— Заплаши ли Фазил с незабавно екстрадиране в Израел, където го чака съд заради Мюнхен?
— Заплашвах го с какво ли не.
— А малко натриев пентотал или халюциногени?
— Не мога, Давид. Слушай, подозирам какво има в чантата на доктор Бауман. Затова не те пуснах при Фазил.
— Не, грешиш. Тя няма да направи това. Никога не би го упоила.
— Но очаквам от теб да я помолиш настойчиво.
Кабаков не отговори.
— Тези два ключа са от катинари — каза Корли. — В багажа на Фазил и на Авад няма катинари, Фазил държи нещо под ключ. Ако бомбата е голяма, а тя положително е голяма, ако се състои от един или два заряда, трябва да е в камион или близо до камион. Това значи гараж. Заключен гараж. В момента изработваме петстотин копня от ключовете. Ще бъдат раздадени на полицаите, които патрулират по улиците, с указанието да ги пробват на всеки катинар по маршрута си. Ако някой се отвори, полицаят трябва да го остави и да ни извика.
— Знам какво те тревожи. Всеки катинар се продава с два ключа, нали?
— Да — отвърна Кабаков. — Някой притежава втория ключ.
Двадесет и четвърта глава
— Далия? Тук ли си? — В стаята цареше непрогледен мрак.
— Да, Майкъл. До теб съм.
Усети дланта й върху ръката си.
— Заспал ли бях?
— Спа два часа. Сега е един през нощта.
— Запали лампата. Искам да видя лицето ти.
— Добре. Ето го. Същото старо лице.
Той го обви с длани и нежно помилва с палци меките вдлъбнатини под скулите й. От три дни нямаше треска. По четири пъти в денонощие му биеха двеста и петдесет грама еритромицин. Помагаше му, но бавно.
— Да видим дали ще мога да вървя.
— Трябва да изчакаме…
— Сега искам да разбера дали мога да ходя. Помогни ми да стана. — Седна на ръба на болничното легло. — Хайде. — Прегърна я през раменете. Тя го придържаше през кръста. Постоя малко и направи несигурна крачка. — Вие ми се свят — рече. — Да повървим малко.
Тя усети, че тялото му трепери.
— Майкъл, върни се в леглото.
— Не. Мога да стигна до стола. — Тръшна се на стола и преодоля вълна от гадене и виене на свят. Погледна я и безсилно се усмихна. — Осем крачки. От микробуса до кабината на дирижабъла няма да са повече от петдесет и пет. Днес е пети, не, шести януари. Разполагаме с пет дни и половина. Ще успеем.
— Никога не съм се съмнявала, Майкъл.
— Не, съмняваше се. Съмняваш се и сега. Щеше да бъдеш глупачка, ако не се съмняваше. Помогни ми да се върна в леглото.
Спа до късно сутринта и можа да закуси. Време беше да му каже.